НАЧАЛО » анализи

БГВА: Промените в енергийния закон да бъдат насочени към запазване на инвестициите в сектора

fb
3E news
fb
23-03-2018 09:20:00
fb

Да бъде разработен публичен и отчитащ спецификите на отделните технологии механизъм за определяне на референтната цена за производителите на електрическа енергия. За това настояват от Българската ветроенергийна асоциация /БГВА/ в официално становище на организацията във връзка с планираните промени в електроенергийния сектор, адресирано до председателя на комисията по енергетика в НС Делян Добрев и председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ Иван Иванов.

От БВГА не одобряват лансираното намерение референтната цена за производителите на вятърна енергия да се определя на база исторически данни от Българската Независима Енергийна борса (БНЕБ) за предходната година. Според организацията основен недостатък на този подход е, че историческите данни не са представителни за извеждане на легитимни изводи за бъдещето. От БГВА подчертават, че методиката за определяне на референтната цена е ключов елемент, който очакваме да даде гаранция и предвидимост на приходите на вятърните централи при новата схема за подпомагане.

В становището си организацията прави коментари и предлага решения и по редица други въпроси - свободата за търгуване на електрическа енергия, ликвидността и правния статут на Фонда "Сигурност на енергийната система", нотификацията на държаавната помощ и др.  

От БГВА поставят акцент и върху проблемите на вятърните производители, натрупани през изминалите години. Разрешаването им е от непосредствена важност за жизнеспособността на вятърните проекти и възвръщане на инвеститорското доверие в сектора, сочат от организацията.

"Поредица от законодателни и регулаторни решения през последните години съществено изменят икономическите условия за производителите на енергия от вятър – създават се нови, непредвидени при планирането, финансирането и извършването на инвестициите, значителни разходи. Новосъздадените разходи имат съществен негативен ефект върху инвестициите, който е различен при различните видове технологии, докато всички ВЕИ допринасят за постигане на целите, заложени  за борба с най-сериозното предизвикателство – измененията на климата", обобщават от БГВА. В становището си представителите на ветроенергийната индустрия формулират ясно най-обезпокоителните факти и тенденции:

1.       Изключително високото ниво на разходите за балансиране, между 10-30% от приходите през раличните години, което остава едно от най-високите в ЕС.

2.       Високата такса достъп, със спорна обосновка и дискриминативно определена само за производителите на електрическа енергия от вятър и слънце.

3.       Непрозрачното определяне на нетно специфично производство (НСП) в СП-1/2015, срещу което вече има Решение 1177/23.02.2018г на АССГ – София. НСП ограничава прихода на вятърните производителите с до 35%. Неясният текст на регулаторното решение поражда спор между множество производители от вятърна енергия и Националната електрическа компания/крайни снабдители и незаплащане на значими количества електрическа енергия  към вятърните производители.  Настояваме КЕВР да вземе отношение и да разясни спорната точки 1.7. и 1.8 от Решение СП-1/2015 г.

4.       Непрозрачното постановяване на КЕВР на Решения Ц-29/2017г. и Ц-30/2017г., които освен всичко останало отново водят до незпазване на постановени решения на съда за отмяна на Ц-18/2012г. и Ц-19/2013г. и допълнително ограничават годишните приходи само на отделни инвеститори във вятърна енергия с до 35%.

Представителната организация на производителите на вятърна енергия подчертават, че "настоящите промени в ЗЕ следва да бъдат насочени към запазване на инвестициите в сектора, за да се гарантира изпълнението на международните договорености, поети от страната, както и да се  защитят приходите на инвеститорите към момента на осъществяване на тяхната инвестиция като се предвидят мерки за премахване, решаване или компенсиране на гореизброените проблеми в сектора".

Поради важността на повдигнатите въпроси публикуваме цялото становище на БГВА без редакция и съкращения, като предоставяме възможност на всички анализатори, секторни и неправителствени организации, компании и други заинтересовани страни  да изразят позицията си по темата на интернет платформата 3e-news.net:

Уважаеми г-н Добрев,
Уважаеми доц. д-р Иванов,

Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА) e представителна организация за сектор вятърна енергия в страната. БГВЕА обединява мнозинството от фирмите, активни в сектора, основна част от които са производители.

БГВЕА подкрепя усилията за либерализация на eлектроенергийния сектор доколкото моделът отразява и защитава легитимните интереси на инвеститорите, които оперират на него. Стремим се да бъдем обективен и надежден партньор в този процес и разчитаме на градивно сътрудничество с Вас. Нашите членове са пряко засегнати от планираните законодателни промени в сектора и бихме искали още веднъж да подчертаем желанието и готовността си за своевременно участие във всички дискусии, касаещи въвеждането на новия пазарен модел.

С настоящото становище бихме искали да Ви запознаем с нашите предложения и позиции по някои от ключовите елементи, касаещи прехода от досегашните договори за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени към свободен пазар и „договори за разлика“.

Методика за определяне на референтна цена („Методиката“) и компенсационен механизъм за корекция на отклоненията от действително постигната пазарна цена:

Методиката за определяне на референтната цена е ключов елемент, който очакваме да даде гаранция и предвидимост на приходите на вятърните централи при новата схема за подпомагане. Необходимо е тя да бъде обективна и базирана на прозрачни ценови сигнали за бъдещия регулаторен период, както и да бъде предвиден ясен метод за компенсиране на разликите между регулаторно определената референтна цена и постигнатата пазарна цена с цел запазване на настоящите приходи по дългосрочните договори на ВЕИ производителите.     

Според информацията, която получихме на среща в КЕВР, проведена на 22.02.2018г., референтната цена за производители на вятърна енергия ще се определя на база исторически данни от Българската Независима Енергийна борса (БНЕБ) за предходната година. Основният недостатък на този подход според нас е, че историческите данни не са представителни за извеждане на легитимни изводи за бъдещето, защото:

-          Се използват данни за кратък период – само за 2017г., през която цените бяха принципно високи (за 2016г. цените са с около 25% по-ниски).

-          Историческите цени на БНЕБ не са представителни за бъдещия период, тъй като обемите на търговия и профилите на предлаганата и потребяваната енергия се несъпоставими към следващите периоди. Вятърната енергия има силно променлив и непостоянен профил и историческите данни не отразяват как това би повлияло на пазарната цена на БНЕБ.

-          Няма яснота дали при изчисленията са взети предвид особеностите при разпределението между дневна и нощна енергия, отчитайки различните профили на ВЕИ производителите.  Новите количества енергия, които трябва да се предлагат и търсят на борсата,  са с различни профили – ЕРП-тата, които ще бъдат задължени да покриват загубите си, купувайки от борсата, са с постоянен профил, докато енергията, предлагана от производителите от вятър, ще бъде непостоянна, преобладаваща в нощните часове, когато липсва потребление.

С оглед на гореизложеното, ние настояваме за разработване на публичен и отчитащ спецификите на отделните технологии механизъм за определяне на референтната цена.  БГВЕА препоръчва да бъде  изготвена симулация, която да изследва как ще повлияят на борсовата цена (базова и пикова) профилът на потребление, който ще бъде включен в рамките на предстоящите промени и профилът на предлагането от страна на новите участници на борсата, като бъде обърнато изрично внимание на производството на вятърни централи като най-променлива величина.

И най-важното, което беше потвърдено и от доц.д-р Иванов на кръглата маса на 13.02.2018г. и е абсолютно необходимо за успешното приключване на процеса: в случай на отклонения между референтната и пазарната цена, ние настояваме в Методиката да бъде предвиден компенсационен механизъм за ВЕИ производителите, който да гарантира запазване на доходността на ВЕИ проектите спрямо сегашните договори за изкупуване на електрическата енергия по преференциални цени.

Свобода за търгуване на електрическата енергия:

Според оповестената информация при новия пазарен модел търговията на енергия от ВЕИ ще може да се осъществява самостоятелно или посредством координатор на балансираща група. Следва обаче да се отчете фактът, че активните координатори на балансиращи групи на ВЕИ към този момент са ограничен брой  т.е. липсва свободна конкуренция между тях. В този смисъл ние настояваме да не бъдат ограничавани възможностите за търговия на ВЕИ производителите, които да имат избор да търгуват самостоятелно, посредством координатор на балансираща група или посредством други търговци, и по този начин да могат пълноценно да управлят пазарния си риск. По този начин ще се улесни достъпа на по-малките ВЕИ производителите до свободен пазар и подаването им на оферти на борсата. Това ще даде и възможност производствените профили на ВЕИ производителите да се обединят от търговците и координатори на балансиращи групи в продукти, които да се търгуват на платформата за дългосрочни договори.

Ликвидност и правен статут на ФСЕС :

С оглед на факта, че Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) ще бъде страна по новите договори с ВЕИ производителите („договори за разлика“) неговата ликвидност и равнопоставеност в новите договорни отношения е от съществено значение за инвеститорите и финансовите институции. Те трябва да бъдат убедени, че платежоспособността и надеждността на този нов контрагент е същата или не по-висока от тази на НЕК и крайните снабдители, които са страна по сега действащите договори за изкупуване на енергия.    Следва да се вземе предвид, и че отделните компоненти за набиране на средства във ФСЕС са предмет на преценка и/или носят пазарен риск (напр., цена на CO2 емисии). С оглед на това да се подсигури възможността Фонда да заплаща своевременно задълженията си по договорите, е необходимо той да бъде обезпечен с държавна гаранция.

На следващо място, правният статут на ФСЕС трябва да гарантира равнопоставеност на страните по договорите и да не ограничава възможностите им да уреждат споровете помежду си по обичайния законов ред.    

Нотификация на държавна помощ

Следва да се предвиди и нотифицира пред Европейската комисия новия вид схема за подпомагане на ВЕИ чрез „договорите за разлика“. Тъй като на този етап има разногласия по необходимостта от нотификация, настояваме до влизането в сила на законовите изменения този въпрос да бъде изяснен и да бъдат получено одобрение от ЕК за новия вид държавна помощ, ако се установи че такова е необходимо.

Период, необходим за предоговаряне, преминаване към свободен пазар и сключване на новите договори

БГВЕА счита, че срокът за преминаване от настоящите договори към подписване на новите договори с ФСЕС трябва да позволи на инвеститорите да преминат през нормалните процеси на анализ, финансова оценка и одобрение.  Това е процес, в който са включени и финансиращите институции и който според обичайната практика продължава няколко календарни месеца. Ето защо позицията на БГВЕА e, че постижим срок  за подписване на новите договори е по-скоро 01.01.2019 г. Този нов срок няма да доведе до съществено забавяне на фактическото излизане на производителите от ВЕИ на свободен пазар, тъй като те достигат нетно специфично производство през втората половина на годината и след това, съгласно Закона за енергетика, следва да продават на БНЕБ. Сключване на новите договори с тези производители от 01.01.2019 г. не би изменило съществено ситуацията на пазара, но в същото време би подсилило инвеститорското доверие.

„Договори за разлика” или „Договори за премия”

Препоръчително е да се позовем на препоръките на Световната банка и да се ползваме от добрите практики при въвеждането на Договори за разлика, за да се избегнат нежелани грешки и да отпаднат съмненията за целта от въвеждането на променените договори. Наш анализ на тези договори в други страни показва, че се предвижда компенсация в следващ период на разликата между определената референтна цена и достигнатата цена на пазара. Компенсацията се бюджетира през следващия регулаторен период т.е. не би породила проблем за управление на ликвидността на ФСЕС.

В допълнение, при преминаването към този вид „договори за разлика“ задължително следва да се запазят условията и всички съществени елементи по сключените договори за изкупуване, така че да се гарантират приходите на инвеститорите във вятърна енергия към момента на осъществяването на инвестицията. Този процес на преминаване следва да бъде съобразен, прилаган и тълкуван в смисъла на приоритет на производството на електроенергия от възобновяеми източници, тъй като това е предвидено в правото на Европейския съюз.

Малките вятърните производителите се сблъскват със следните предизвикателства  при реализиране на производството си на свободен пазар:

 -   административна тежест от управление на търговията на електрическа енергия на платформите на БНЕБ. Директната търговия през платформите на борсата изисква специфична компетентност и ангажирането на персонал, което би имало значителен утежняващ ефект за малките вятърните производители.
-    нова финансова тежест за производителите на вятърна енергия, които ще трябва да заплащат такси и банкови гаранции при продажба на произведената електрическа енергия през БНЕБ, би била прекомерно висока за малките производители.  Следва да се помисли за намаляване на таксите за участие и годишните такси на БНЕБ.

Надяваме се, че нашите коментари ще бъдат взети предвид при разписване и финализиране на новия пазарен модел.  БГВЕА остава, както и досега, активна страна и партньор на отговорните институции във всички дебати, касаещи либерализирането на електроенергийния сектор.

Становището е подписано от Миглена Стоилова, Председател на Надзорния съвет на  БГВЕА

БГВА
вятърна енергетика
производители на вятърна електрическа енергия
ВЕИ
промени в закона за енергетиката
инвестиции
приходи на инвеститорите
По статията работи:

Галина Александрова