Баланси, ребаланси, дисбаланси в енергетиката

Източник: EMI

Анализ на Института за енергиен мениджмънт /ЕМИ/

 

Специалистите от Института по енергиен мениджмънт са направили финансова оценка за състоянието на енергетиката ни през изминалата година. Както се вижда по-долу тежкото положение на сектора няма да бъде разрешено скоро и не без сериозни промени.

Трите ценови решения на ДКЕВР от 2013 в цифри

Още в началото на 2013 година бяха оповестени редица данни, говорещи еднозначно за настъпили финансови трусове в енергетиката. Оценката за това беше потвърдена последователно и от трите правителства, управлявали страната през 2013 г.: 

  • "Черна дупка в енергетиката – тежка ликвидна криза в НЕК от 2,5 млрд. лв." (Делян Добрев);
  • "Заварихме система, която е пред финансов банкрут" (Марин Райков);
     
  • "Болен сектор – между 0,8 и 1,1 млрд. лв. е дефицитът в енергийната система за една година" (Асен Василев);

И накрая, правителството на Орешарски посвещава цял раздел от своята програма на спасяването на българската енергетика, където се констатира, че "Секторът е дебалансиран" и че е необходимо "Цялостно финансово икономическо ребалансиране на сектора";

Тази оценка се споделя също така и от няколко обществени организации, представляващи практически целия спектър на енергийните компании в България, които в открити писма от юни и август предупредиха институциите за задълбочаващите се дефицити и тежките последици върху сектора от непремерени и популистки действия.
На този фон трите ценови решения на ДКЕВР за намаление на цените на електрическата енергия като това за населението достигна до 15,5%, изглеждат парадоксални от гл.т. на икономическата логика и репресивни спрямо енергийните компании.
 
Ако енергетиката беше перпетуум мобиле, то тогава тя би могла да работи с все по-ниски приходи и все по-високо качество. Но понеже това не е така, срещу изискванията за надеждност и качество трябва да стоят и повече приходи. И това би трябвало да бъде най-добре разбирано от ДКЕВР. Целта на Комисията - постигане на баланс между интересите на енергийните компании и потребителите не може да се изпълни чрез дебалансирани решения. В противен случай обезоръжените финансово енергийни компании, без средства за усъвършенстване и развитие на системата, ще са затруднени или няма да са в състояние да предлагат надеждно снабдяване. Ето защо:

Признати, но неотчетени в цените разходи или приносът на ДКЕВР в световната регулаторна теория и практика

Има два метода за регулация – post ante, когато одобрените инвестиции за даден регулаторен период се калкулират в цените, след като са вече направени и ex ante, при който одобрените инвестиции се калкулират в приходите още в началото на регулаторния период.

С ценовото си решение от август 2013 г. ДКЕВР призна 430 млн.лв. разходи на енергийните компании, извършени през минали периоди за изкупуване на зелена електроенергия, но не ги включи в цените. С това ДКЕВР даде своя принос в световната регулаторна практика.

Невключени в цените останаха също внушителни по размер разходи, които не могат да бъдат отложени във времето като разходите за закупуване на разрешителни за въглеродни емисии, за участие в балансиращ пазар, за инвестиции.

ВЕИ: две регулаторни неточности с обща стойност 600 милиона и 20% нов данък

В ценовото решение от август 2013г. при калкулациите на необходимите приходи за изкупуване на зелената електроенергия са допуснати две неточности с обща стойност 600 млн.лв. Първо, подценено е количеството електроенергия, която ВЕИ-централите ще произведат и, второ, надценени са очакваните приходи от търговия с разрешения за СО2, чрез които ще се покрива част от задълженията към тях. Ако към това се добавят и исковете на ВЕИ-производителите за връщане на направените плащания за достъп до мрежите, дефицитите в това направление достигат до един милиард лева.

В допълнение към това, решението за 20-процентов данък върху приходите на производителите на слънчева и вятърна електроенергия, добави към паричния недостиг и заплетени юридически казуси, носещи бъдещи финансови рискове с не по-малки измерения.

Отнети приходи: от кого, колко или "Всички за НЕК"

С трите ценови решения от 2013 приходите на електроенергийните компании са намалени с общо 585,6 млн.лв., от които 510 млн.лв. или близо 90% са отнети от мрежовите компании. Иззетите 585,6 млн.лв. са оползотворени приблизително поравно от двама "потребители" - половината са дадени на НЕК, а другите – за намаляване на цените на крайните клиенти (вж. снимката горе).

Към тези цифри сме добавили и рекапитулацията на крайните снабдители, за които отдавна се знае, че  са в бедствено положение – загубите им от продажби на бита са 180 милиона лева в годишен разрез и те не се намаляват. След последното ценово решение техният курс „купува“ от НЕК остава с 18 лв. по-висок от курс "продава" на битовите потребители (Вж. по-подробно).

Макар да изглежда, че производителите не понасят мащабни щети от изземането на приходи, прави впечатление ситуацията на АЕЦ Козлодуй, чиято действаща от 1 януари 2014 цена пада под 40 лв./МВтч. Решението на ДКЕВР е в противовес със започналата подготовка на мащабен инвестиционен проект за модернизиране и удължаване на работата на блоковете с поне 20 години, който се предвижда да бъде изпълнен със собствени средства. Това не би могло да се случи при така утвърдените от ДКЕВР ценови нива и под 2-процентовата норма на възвръщаемост. Една разумна регулаторна политика предполага подобни важни инвестиции да бъдат отразявани своевременно в цените, така че да се осигури възможност на централата да изпълни проекта, от една страна, и това да не се отрази стресово върху цените на крайните потребители, от друга. Като пример за разумни цени нека да си припомним, че ниските цени, по които се продава енергията на старите френски ядрени централи по квоти само за вътрешен пазар са от порядъка на 42€/МВтч, тоест – два пъти по-високи от утвърдените от ДКЕВР за българската АЕЦ.

Що се отнася до мрежата, то за нея наказателната акция от страна на ДКЕВР е очевидна. Изненадващото намаляване с близо 220 млн.лв. на приходите за мрежа ВН (от 382 на 164 млн.лв.) може да бъде обяснено по един от следните два начина: или досега в тази мрежа са били наливани ненужно по над 200 млн.лв. годишно, или тези 220 млн. лв. са били използвани за други „не-мрежови“ цели.

По отношение на мрежата средно и ниско напрежение, поредното намаляване на приходите на компаниите е мотивирано с близо двойно намаляване – от 15% на 8% - на технологичните загуби като тази технологична революция се базира на непубликуван доклад, изготвен за ДКЕВР от неизвестни до момента експерти.

Като положителна стъпка може да се оцени изкупуването на разполагаемост от ЕСО чрез публични търгове, но горната граница на приходите, определена от ДКЕВР за тази цел е такава, че едва ли ЕСО е в състояние да закупи достатъчно мощности, за да го осигури – приходите на компанията са намалени с над 150 млн.лв. (от 262 на 109 млн.лв.). Освен това, буди тревога фактът, че ЕСО преустанови закупуването на енергия за студен резерв от централите с дългосрочни договори. Наличието на дългосрочни договори с клаузи take or pay предполага интензивното използване както на енергията им, така и на тяхната разполагаeмост, за която така или иначе се плаща. Ако тази разполагаемост не бъде купена от ЕСО за по-голяма надеждност на системата, неминуемо ще бъде платена от купувача, в лицето на НЕК, по силата на клаузите в договорите и това ще създаде натиск за увеличаване на цените на енергията.

Състояние - от критично към катастрофично

Драма ли е това, че от енергетиката са отнети няколкостотин милиона лева? Според премиера енергетиката все още може да понесе тези три намаления на цените, но не и четвърто. Цифрите обаче говорят обратното. От отчетите за деветмесечието на енергийните компании, както и стенограмите от изслушванията на мениджъри на държавни енергийни дружества в Комисията по енергетика се разбира, че вътрешната задлъжнялост в сектора по веригата производство-снабдяване е достигнала до критични стойности и създава рискове пред надеждното снабдяване. Нека напомним, че сигурността на енергийната система е равна на сигурността на нейното най-слабо звено (а то силни май не останаха).

Като пример, ето как изглежда заплетеният възел на задлъжнялостта само в един от сегментите, а именно НЕК, ЕСО и централите:

 

Не е трудно да си представим как тези стотици милиони недостиг, които НЕК и ЕСО дължат на централите се разпростират от централите към техните доставчици и оттам - към цялата икономика. Що се отнася до сумата от 214 млн.лв., същите са дължими на централите с дългосрочни договори, но не е ясно кой е длъжникът - НЕК или ЕСО. Подобни спорове вече са факт между компаниите по веригата, които в стремежа си да оцелеят финансово прехвърлят "горещия картоф" във вид на дългове към когото могат.

В заключение
 
Когато долната графика беше оповестена, за мнозина изглеждаше необосновано драматична. Като я погледнем сега, седем месеца по-късно, става ясно, че уверено следваме нейното движение нагоре, даже май от Световната банка са подценили устрема ни към тотален колапс на енергетиката. (виж тук графиката)







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари