АФП: Битката за газовите коридори на Балканите

Западът и Русия се борят за контрол на транспорта на природен газ през Балканите, тъй като и двете страни преследват своята геополитическа програма в нестабилния регион. Москва е претърпяла редица неуспехи на Балканите. Черна гора се присъедини към НАТО, докато новото социалдемократическо правителство на Македония изглежда се отдалечава от предишната си проруска позиция. Но докато Западът може да предложи на балканските държави стимули като перспективата за членство в Европейския съюз или инвестициите на местно равнище, Русия може да изиграе енергийната карта, пише в свой анализ АФП.

Газът представляват една четвърт от потреблението на енергия в Европейския съюз и през 2016 г. руският "Газпром" доставя една трета от европейския газ. А на Балканите зависимостта от газ изглежда само ще се увеличи, тъй като електроцентралите, захранвани с въглища, са затворени - под натиска на ЕС. Хърватия вече е член на ЕС, но останалите така наречени държави от Западните Балкани - Албания, Босна, Македония, Черна гора, Косово и Сърбия - са на различни етапи по пътя към присъединяването към блока.

"В Сърбия, Босна, България и Македония, Русия се опитва да превърне зависимостта от доставките на газ в политическа зависимост и да възпрепятства интеграцията им със Запада", каза Тимоти Лес, ръководител на консултантската агенция за политически рискове "Нова Европа". Въпреки това поне за момента руското влияние в енергийния сектор на Балканите е ограничено от липсата на инфраструктура. Без газопроводи повечето от страните в региона не може да бъдат снабдявани, каза Лес. Именно тук Западът се надява да открадне възможността на Москва, като подкрепи съперничещи си проекти. Конкурентните интереси на Запада и Русия на газовия пазар на Балканите служат само за увеличаване на геостратегическото значение на региона. "Югоизточна Европа се намира на кръстопътя на енергийни коридори, свързващи Изтока и Запада", каза бившият външен министър на Албания Паскал Мило за АФП, цитирана от БГНЕС. "Регионът не ги интересува като икономически ресурс, но става все по-важен като транзитна територия за други стратегически пазари в Европа и за съхранение на газ".

Според анализатори Западът смята, че трябва да реагира на използването на енергия от Москва като средство за контрол в региона. "След няколко години, през които Русия печелеше в енергийната игра, Западът изглежда придобива предимството", каза Лес на АФП. Редица проекти за пренос на газ, които в крайна сметка ще намалят енергийната зависимост на региона от Русия, са в ход.

Проектът за подкрепяния от ЕС Трансадриатически тръбопровод (TAP) за доставката на азерски газ през Турция до Гърция, Албания и през Адриатическо море до Италия, се очаква да направи първите си доставки през 2020 г. По отношение на капацитета - 10 милиарда кубически метра годишно – 870-километровият TAP може да не изглеждат толкова важен в икономически план.„ "Това е по-скоро геополитически проект, който може да подобри, макар и само минимално, сигурността на ЕС по отношение на газа", каза Никола Мазучи, изследовател във френския мозъчен тръст IRIS.

Западът продължава да търси начин да стигне до Кавказ, а един ден дори може да се добере до каспийски или близкоизточен газ, като заобиколи руската територия, каза той. ЕС и САЩ са готови да разширят TAP, за да създадат "газов пръстен", който обикаля балканския регион от Албания, през Черна гора и Босна до Хърватия. Заедно с планирания терминал за втечнен природен газ (LNG) на северния хърватски остров Крък, частично финансиран от ЕС, той ще създаде силна конкуренция между Запада и Русия.

През май седем балкански държави - Албания, Босна, България, Хърватия, Косово, Македония и Черна гора - подписаха споразумение за съвместно разработване на тръбопровод за природен газ, който може да намали зависимостта им от Русия. Проектът е подкрепен от американската агенция за развитие USAID.

И европейците подкрепят Йонийско-Адриатическия тръбопровод (IAP), който ще бъде от Албания, през Черна гора и Босна до Хърватия.

От своя страна Русия сключи сделка с Турция през октомври 2016 г. за изграждането на тръбопровода "Турски поток", който изпомпва руски газ през турските води в Черно море към Европа. При посещение в Турция този месец сръбският президент Александър Вучич заяви, че иска тръбопроводът свързан с неговата страна. Според експертите, обаче, проектът е много чувствителен от геополитическа гледна точка и технически с големи изисквания. Изграждането му ще изисква работа на дълбочина до два километра под морето. Това зависи от редица въпроси, заяви Игор Деканич, професор в Загребския факултет по минно дело, геология и нефтено инженерство. Сред тях са и отношенията между Турция, Русия и ЕС, въпросът за мигрантите, Сирия, каза експертът.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари