НАЧАЛО » анализи

Антон Иванов: Атакуването на топлофикации и конвенционални централи на въглища може да доведе до форсмажор с неясни финансови обременявания

Предложенията в Пътната карта за енергетиката имат съществено различни времеви хоризонти, а някои - противопосочни влияния

fb
3E news
fb
08-10-2015 12:16:00
fb

Желанието на работодателските организации да се ангажират с търсене на изходи от кризата в родната енергетика е разбираемо. Логично е също поставянето на масата за обсъждане максимално широк кръг от възможни действия в отделните под сектори на енергетиката. Но не трябва да се забравя, че става дума за инфраструктурна система, която осигурява критични ресурси в реално време. Това коментира за 3eNews енергийният експерт от Българския енергиен форум Антон Иванов.

Разбира се отговорността за прилагане на мерки и предприемане на действия за стабилизиране на сектора е на министерство на енергетиката по закон, т.е. предлагането на възможни действия е едно, а прилагането им е друго. Така че тук въпросът се състои в това дали отговорната институция ще успее да интегрира част от предлаганите мерки в една цялостна стратегия за действие.

По отношение на всяко от множеството предложения в Пътната карта за неотложни реформи в енергетиката може да се прави оценка на рисковете и възможностите, но ми се струва невъзможно в един общ анализ да бъдат обхванати всичките предложения. Това е така, защото предложенията имат съществено различни времеви хоризонти на прилагане и въздействия, а някои имат противопосочни влияния.

Все пак общото в пътната карта изглежда е необходимостта от осигуряване на значителен финансов ресурс за нуждите на реформи в сектора, като този ресурс е съизмерим с активите на държавните дружества, и може да достигне до 10 милиарда лева, в зависимост от реализацията на предложенията. Към това следва да се добавят натрупаните вече дефицити от около 4 милиарда лева, при което се достига до очевидно твърде висока цена за реформа на отделен сектор в страната. Друг е въпросът, ако трябва да се покриват загуби при форсмажорни обстоятелства, до които някои от предложенията могат да доведат, например при необмислена промяна модела за ценообразуване на цената на въглищата. Едновременното атакуване на топлофикации и конвенционални централи на въглища може също да ни доведе до форс мажор с неясни финансови обременявания.

Един аспект на Пътната карта, по който се очетртава съгласие, е настояването за преход към пазарно определими крайни цени на електрическата енергия – това е и заявката за приоритетна цел от страна на държавната администрация. Може би именно това направление следва да се подкрепи, като всички онези мерки, които могат да забавят, объркат или възпрат въвеждането на либерализиран пазар, да бъдат оставени за разглеждане в едно по-далечно бъдеще.

И накрая не трябва да забравяме, че мерките, които въвеждаме у нас, е добре да са в съзвучие с европейските планове в сектора на климат и енергетика. В този смисъл към голяма част от предложения от Пътната карта следва да се предложи обосновка за съзвучие с европейските политики – едва ли искането за международен одит в енергетиката ще даде позитивен резултат, ако планираните мерки противоречат на приетите международни рамки и практики.

 

пътна карта в енергетиката
Антон Иванов
БЕФ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева