НАЧАЛО » анализи

Алтернативата - газ от LNG-терминала в Александруполис преди TAP?

fb
3E news
fb
06-03-2017 11:40:00
fb

Газовият пазар е пред промяна. Засега усетът за съществени движения в сектора е слаб, тъй като липсва конкуренция между потенциалните участници на пазара. Все още основен доставчик за Югоизточна Европа и в частност за България остава Русия, но изграждането на нова газова инфраструктура вече постави началото на диверсификацията. Докато българските политици се оглеждат около газовите коридори, които опасват страната ни и все още залагат някой да ги покани на отдавна погребания от руснаците „Южен поток“, реално има проекти, изоставането, от които може да ни струва скъпо.  

На фона на развитието за Южен газов коридор и в очакване да се случат проектите за Трансадриатичиския (ТАР) и Трансанадолския (TANAP) газопроводи, както и междусистемните газови връзки на България със съседните страни, набира скорост и проектът за LNG-терминала Александруполис. Докато по Южен газов коридор се очаква достигането до Европа на газ от Азербайджан, то проектът за LNG-терминала в Гърция ще разчита и на добива на природен газ от Средиземноморието. По начало изграждащата се нова газова инфраструктура в Югоизточна Европа, включително и на Балканите, заедно с картата на залежите в находищата Левиатан, Тамар, а неотдавна и на това в египетското Zohr е в състояние да промени газовия пазар и на Балканите, а в частност и на България. Отдавна мина времето, когато със скептицизъм се поглеждаше и на варианта за доставка на природен газ от Египет. Затова намерението за участие на българската страна с 25% в терминала за втечнен природен газ (LNG) в Александруполис трябва да се разглежда сериозно и като възможност за излизането на България на световната газова карта. Впоследствие това участие може да бъде допълнено и от проекта за регионален газов хъб, за който Европа вече осигури средства за предпроектните проучвания.
Намерението за развитие в такава посока показва и проучването на гръцката компания Gastrade (Газтрейд). Според него, LNG-терминалът в Александруполис ще се отрази на всички пазари в Югоизточна Европа - Гърция, България, Турция, а чрез преноса през България и на газовите пазари в Сърбия, Македония, Румъния и Унгария.

Търсенето на газ в тези пазари възлиза на близо 80 млрд. куб м през 2013 г. и се очаква да достигне между 100 и 105 млрд.куб м през 2020 г. По-голямата част засега се пада на Турция, очакваният растеж на по-малките пазари също не  е за пренебрегване. Очакването за растеж е от порядъка на 3 до 5,5%. В зависимост от растежа в региона може да се очаква и по-голям процент на нарастване.

Сега в района на Югоизточна Европа има три основни действащи терминала – Revithoussa в Гърция, Marmara Ereglisi и Aliaga в Турция. Общият им капацитет е 17,5 млрд. куб м. И трите терминала служат за задоволяване на нарастващите вътрешни потребности на двете страни. Планираните два нови терминала – Кърк в Хърватска и Александруполис са предназначени за диверсифициране на газовите доставки. LNG-терминала на Кърк, Хърватска е насочен към страните от Западните Балкани, а LNG-терминала в Александруполис – към Гърция, България и Румъния. В същото направление се предвижда и пренос на газ от строящият се терминал в Сарос, Егейска Турция. Чрез системата за трансгранична свързаност природният газ от тези страни ще може да достига до транспортните мрежи на целия Европейски съюз.

Проектът за LNG-терминала в Александруполис  се разработва от гръцката енергийна компания Gastrade и включва офшорна система за съхранение, секция за газификация, система за акостиране и тръбопровод, свързващ терминала с националната газова мрежа на Гърция, управлявана от DESFA. Предвижда се проектът да бъде разположен в морето на разстояние от 17,6 км югозападно от град Александруполис в Североизточната част на Гърция. Капацитетът за съхранение ще е за 170,000 куб м LNG. Общата дължина на газопровода ще е 28 км, от които 24 км ще бъдат положени под водата, а 4 км на сушата.
Инвестиционните разходи за проекта се осъществяват на сумата от 340 млн. долара, като това не са окончателните разходи, тъй като компанията е направила и оценка на разходите, които са базирани на оферти от доставчици на оборудване и компании за строителни услуги.
Ако българската страна иска да участва (чрез „Булгаргаз“ например) ще трябва да уточни не само участието си във финансовата структура, но  и да поеме ангажимент за дългосрочно договаряне на определено количество природен газ. Липсата на дългосрочни договори ще направи проекта неосъществим, твърдят от Gastrade.

Предимството на проекта за LNG-терминала в Александруполис е стратегическото му разположение, директен достъп и нов маршрут за доставка на газ за България и за други пазари от Източна Европа през междусистемната връзка Гърция-България (IGB) и други регионални проекти. Освен това се осигурява и възможност за свързване с бъдещите проекти по Южен газов коридор – в частност проектът за газопровода ТАР.  
Освен това има възможност проектът да се изгради преди ТАР и по този начин да се превърне в най-ранната алтернатива за друг източник на природен газ. Остава отворен въпросът с цените, но както всички знаят това е въпрос на договаряне между търговските участници.
Колкото по-бързо страната ни предприеме стъпки към осъществяване на газовите проекти, толкова по-устойчиви позиции може да завоюва в политиката не само на регионално ниво.

LNG-терминал
LNG-терминалът Александруполис
втечнен природен газ
Gastrade
По статията работи:

Маринела Арабаджиева