НАЧАЛО » анализи

АЕЦ сега и в бъдеще, или как експертите виждат сектора в състезание с ВЕИ

fb
3E news
fb
18-09-2017 11:33:00
fb

Нов доклад за състоянието на атомната енергетика - 2017 г. вече е налице. Документът от 267 страници се опитва да направи „независима оценка за развитието на атомната енергетика в света“. В него се съдържа подробна информация за състоянието на световната ядрена енергетика, в частност на атомните електроцентрали. Освен това авторите правят и сравнителен анализ между развитието на мирния атом и възобновяемите източници на енергия. В докладът се прави преглед и на състоянието на атомната енергетика в България.



Пикът в развитието на атомната енергетика е постигнат през 1996 г. Максималният дял на електроенергията, произведена от атомните електроцентрали в света (АЕЦ) от порядъка на 17,5 % е постигнат през 1996 г. От тогава досега дела намалява и към настоящият момент е 10,5%.
Абсолютен пик на годишно производство от 2660 Твтч е постигнат през 2006 г. За сравнение, през 2016 г. годишното производство е 2476 Твтч, се казва в документа.

70 % от световното производство на електроенергия от АЕЦ се дължи на т.нар. голяма петорка – САЩ, Франция, Китай, Русия и Южна Корея. От тези 70%, делът само на САЩ и Франция е 48 %.

Изведените от експлоатация реактори през 2016 г. са 10, като половината от тях са в Китай. Средният срок на строителството им е отнел 10,6 години.

Пуснатите в експлоатация през първото полугодие на настоящата 2017 г. реактори са два -  в Китай и Пакистан (реакторът в Пакистан е построен от китайски експерти). Този факт е важен за отбелязване, тъй като става въпрос за пуск на реактори за пръв път след аварията в АЕЦ „Фукушима“ в Япония.

Броят на строящите се ядрени реактори спада за четвърта поредна година, отбелязват още авторите на доклада. За сравнение, ако през 2013 г. в процес на строителство са били 68 реактора в света, то сега те са 53, от които 20 се изграждат в Китай. Освен Китай, още 12 са държавите в света, в които тече строителство на ядрени реактори. От доклада става ясно, че при 37 от реакторите от посочените 53 в процес на строителство има изоставане от графика, което е по-скоро характерно за сектора на ядрената енергетика.

Документът коментира и други интересни факти, като тези например, че най-стари са ректорите в Швейцария – средно са на 42,2 години. В международен мащаб средната възраст на реакторите е равна на 29,3 години, а в Европа – 32,4 години.
Годишните глобални инвестиции в атомната енергетика са многократно по-ниски от тези в производството на енергия от слънце и вятър.

По отношение на строителството на нови мощности, например, според докладът, от 2000 до 2016 г. в областта на вятърната енергетика в международен мащаб са построени 451 ГВт нови мощности, а фотоволтаичните са 301 ГВТ. За сравнение в атомната енергетика те са общо 36 ГВт.
Ето как стоят нещата и по отношение на производството, според доклада.

Производството на електроенергия на базата на вятъра през 2016 г. е било от порядъка на 948 Твтч повече в сравнение с 20 години по-рано (1997 г.), а при слънчевата енергетика – с 332 ТВт.

В сектора на атомната енергетика произведената електроенергия през миналата година е била с 212 Твтч повече от 1997 г. В Китай например, производството на електроенергия от вятър от 2012 г. е с по-високо производство от ядрената енергетика.  

По отношение на Европа, в докладът се отбелязва намаляването на атомните електроцентрали, а съответно и производството на електроенергия.  

Докладът не пропуска да направи сравнение на стойностите в различните сектори. Намаляването на стойността на технологиите при вятърните и слънчеви централи през последните години доведе и до понижаване на произвежданата от тях  електроенергия.

Стойността на МВтч на АЕЦ в САЩ съставлява 35,5 долара. При новото строителство себестойността на МВтч бе бира 150 долара, отбелязват авторите на доклада (стр. 188).

Във Великобритания, цената на електроенергията от Hinkley Point C и изчислена на 92,5 лири, определена за срок от 35 г. и с индексиране на инфлацията.

Докладът обръща внимание и на амбициите на Китай в атомната енергетика, като се предполага, че целта за удвояване на АЕЦ през 2050 г. едва ли ще бъде постигната. 

Къде е България


В документът се отделя специално внимание на всяка от страните, развиващи ядрена енергетика. В частност на стр. 224 – 225 се разглежда състоянието на атомната енергетика в България. Според авторите през 2016 г. производството на електроенергия от АЕЦ е било 35%, при 47,3 % през 2002 г.  Посочва се, че в единствената атомна централа в страната ни (АЕЦ „Козлодуй“) работят само два реактора, както и извеждането от експлоатация на четирите блока. В доклада се посочват и мерките по удължаване на живота на реактори 5 и 6 в АЕЦ „Козлодуй“.
„От средата на 80-те години насам се правят опити за изграждане на друга атомна електроцентрала в Белене в Северна България, с компании от България, Франция, Германия, Русия, България, САЩ, а сега и Китай. Поради опасения, свързани с  разходите и опазването на околната среда тези опити приключиха със спиране (на проектът АЕЦ „Белене“ б.р. ) през 1990 г. и през 2012 г. Освен Белене, се твърди, че дискусиите продължават и за изграждане на други реактори на площадката на Козлодуй.

В изложението за България се коментира накратко и решението на арбитражния съд за АЕЦ „Белене“  и опитите за възраждане на проекта. Както пишат авторите на доклада „Такива опити ще бъдат изправени през същите финансови предизвикателства, както и преди“.

В частност документът хронологично разглежда  преговорите през 2015 г. от страна на премиерът Бойко Борисов по време на посещението му в Китай  за сътрудничество в областта на ядрената енергетика. Припомня неуспешният опит на Westinghouse, разговори с китайската CNNC, среща с премиера през декември 2016 г., както и опитите чрез Commercial Bank of China да се финансира АЕЦ „Белене“, като се уточнява и евентуална възможност по отношение на цената на електроенергията.

Докладът може да намерите на: https://www.worldnuclearreport.org/IMG/pdf/20170912wnisr2017-en-lr.pdf
 

АЕЦ
АЕЦ Козлодуй
АЕЦ Белене
ВЕИ
атомната енергетика в света
ядрена енергия
атомни реактори
вятърна енергетика
слънчева енергетика
По статията работи:

Маринела Арабаджиева