НАЧАЛО » анализи

АЕЦ "Пакш" - голямата победа на "Росатом"

fb
3E news
fb
16-02-2014 02:42:00
fb

Разширението на АЕЦ „Пакш” с два блока се превърна в най-голямата победа за руския атомен концерн „Ростатом”. Само месец след като беше подписано споразумението между Русия и Унгария вече е обявен първият търг. Той касае провеждането на инженерно-проучвателните дейности на площадката за изграждане на нови блокове. Победителят в търга ще извърши геоложките, геофизическите и хидроложките проучвания, както и редица съпровождащи дейности.

Причината Унгария да избере разширяването на АЕЦ „Пакш” е това, че енергийните ресурси на страната са ограничени, обясни унгарският експерт по ядрена енергетика Андраш Качо, който е с 50-годишен опит в сектора. Сега той е вицепрезидент на унгарската неправителствена организация Energy Policy 2000 Society.

„Енергийният баланс на Унгария в момента е съставен от ядрена енергия, ТЕЦ на местни лигнитни въглища, чийто ресурс е ограничен и ВЕИ, които са скъпи. С изграждането на новата мощност в АЕЦ „Пакш” и с удължаването на експлоатацията на съществуващите четири малки блока с поне 20 години ще се гарантира значителен дял на евтина електроенергия в местното производство. Електроенергията от АЕЦ „Пакш” е най-евтината и това позволява намаляване на цените на електроенергията за домакинствата”, коментира експертът.

Както обясни той четирите съществуващи блока на централата - ВВЕР-440, са изградени през 1983-1987 г. Те вече са преминали значителни модернизации и мощността им е повишена от 440 на 500 MW. Засега не се предвижда замяна на никой от големите им агрегати – парогенератори, турбини и др. Реконструкцията на блоковете тече от 2012 г. и трябва да приключи през 2017 г.  Централата се намира на 100 км от Будапеще и на 5 км от гр. Пакш и произвежда над 42% от електроенергията на страната.

Защо "Росатом"?

Според Андраш Качо един от основните фактори за успешната реализация на разширението на АЕЦ „Пакш” е силната подкрепа от унгарското общество. Всъщност, макар че разширението на АЕЦ „Пакш” и в частност изграждането на два нови енергийни блока получи публичност едва в началото на 2014 г. процесът стартира много по-рано – още през 2009 г. става ясно от думите на унгарския експерт.

„През 2014 г. бяха извършени много проучвания как да се подобри енергийната система на Унгария. Ние сме в центъра на голям пазар, но в Европейския съюз няма задължение за предоставяне на енергийни източници. Всичко става на двустранини договори, но някой трябва да поеме отговорност за енергийния баланс на мощностите, а унгарския баланс на мощностите не е добър. В крайна сметка трябваше да се вземе политическо решение за изграждането на АЕЦ „Пакш”, обясни Андраш Качо. В този аспект той припомни, че при гласуването в унгарския парламент през 2009 г., решението за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ Пакш е подкрепено от 90% от депутатите. В подкрепа на намерението се обявяват и социалистите, които са  основната опозиционна сила. Това  означава, че дори при евентуална промяна в електоралните нагласи, проектът ще продължи, обяснява Качо. 

В подкрепа на неговите думи трябва да припомним, че през април 2013 г. пред студентите от Техническия университет в Будапеща е представен проектът „АЕЦ 2006”, който е базиран на водо-водни реактори с мощност от 1200 МВт всеки. Проектът е от поколение три плюс и в момента се реализира на три площадки в Русия. Същият проект се състезава и за разширението на АЕЦ „Темелин” в Чехия. Вероятно този проект, който според публикациите от 2013 г. получава подкрепа от унгарската общественост вероятно ще бъде предложен и за АЕЦ „Пакш”.

Една от силните страни на проекта е, че за 40% от работите по изпълнението ще се ползват местни унгарски фирми. Това е гарантирано от споразумението, сключено между енергийното министерство на Унгария и „Росатом”. Експертът от Унгария припомни и едно от най-големите предимства на ядрената енергетика – това е висока технология, която при всички случаи повишава образователното ниво в една държава.

„Нашата енергийна стратегия има три опорни точки – ядрена енергия, лигнитни въглища и ВЕИ. Споразумението с Русия се вписва добре в тази стратегия. Ние получаваме чрез него добро управление на място, финансово управление на източниците и 40% участие на унгарските компании”, допълва Андраш Качо. Той припомни, че финансовото споразумение с Русия, което предвижда отпускането на заем от 10 млр.евро е много важно. Предвижда се унгарската страна да подкрепи проекта с 2 млрд.евро.

„Всичко зависи от финансовите условия. Да, това е добър бизнес за Русия и ще е лошо ако не е, защото тогава ще се появят политически сили, които ще се възползват”, коментира той, като не пропусна да повтори отново предимствата за унгарската страна.

Качо изтъкна, че основната цел на новата енергийна мощност ще е да гарантира ниски цени за унгарските домакинства и за базовата индустрия, както и сигурност на доставките. Според него, свободният пазар не гарантира достатъчно сигурността на доставките, особено когато те са от внос. Той изтъкна и проблем с частните инвестиции, като например  невъзможност за регулиране на печалбите. В частност той посочи, че след приватизацията на енергийни мощности в Унгария в началото на 90-те години на 20. век, гарантираните от регулаторната агенция на нормите на възвращаемост са били 8%, а реалните – над 20%.

Връщането на заема от руската страна според Качо няма да е проблем за Унгария.За пример той посочи взетият заем от 20 млрд.евро от МВФ, който страната вече изплати. „Единствената разлика е, че след този заем, реално нищо не е построено, а със заема от Русия ще се осигури бъдещият енергиен баланс на страната. Когато говорим за споразумението за АЕЦ „Пакш” трябва да имаме предвид, че става въпрос за две страни и за това ще се провали ли или не унгарската страна, коментира в допълнение Андраш Качо.

По отношение на изкупуването на електроенергията от бъдщите ядрени мощности експертът обясни, че всичко зависи от вариращите цени на централата. Ако говорим за 70-80 евро на МВтч, грубо изкупната цена ще е 15 евро. Лесно е да се продава, но много по-важно е кой ще купува, смята експерът.

Надпреварата

Началото на 2014 г. започна със силна  надпревара на пазара на ядрената енергетика в Европа. Във Великобритания, която от 2006-2007 г. се опитва да привлече инвеститори за строителството на нови АЕЦ тази година стъпи американсакта Westinghouse, която заедно с EDF ще строи нова централа. Руската компания „Ростаом” също получи покана от Острова.  

Големи амбиции в ядрената енергетика заяви Турция, която освен АЕЦ „Акую” вече прави първите стъпки за втора централа. GDF Suez и правителството на Турция подписаха меморандум за разбирателство за сътрудничество и реализация на енергийни проекти в частност строителствотона АЕЦ “Синоп”.

Не по-късно от края на 2014 г. ще стане ясно и решението за дострояването на АЕЦ „Темелин” в Чехия.

Полша също застава твърдо зад решението си да строи ядрена централа. Наскоро правителството на Полша одобри Програма за развитие на ядрената енергетика за 2014-2024 г. с перспектива до 2030 г., подготвена от Министерство на икономиката. Украйна също е с планове за Хмелницката АЕЦ.

България избра до строи 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй” с реактор АР-1000 и в момента текат преговори по финансовата рамка с Westinghouse. При това страната ни не се е отказала окончателно от размразяването на АЕЦ „Белене”.

Както става ясно ядреният пазар в началото на 2014 г. се очертава да е твърде интензивен. В момента образно казано тече "битка на технологии", но тя е свързана и със завоюване на пазари. От това иска да се възползва и голямата политика, но тя често не се съобразява с националния интерес и тук е мястото на държавата.

Извод колко излиза строителството на АЕЦ в зависимост от технологиите може да направи всеки предвид предоставената таблица:

 

SYNTHESIS ON THE ECONOMICS OF NUCLEAR ENERGY

 Study for the European Commission, DG Energy

 November 27, 2013

 William D. D’haeseleer

Professor at the University of Leuven (KU Leuven), Belgium

 

Изравнени разходи[1] (кафява поляна) (EUR/MWh)

Тип

Брой

реактори

5%

Дисконтирани разходи

10%

Дисконтирани разходи

Нов тип в нова страна

(АЕЦ „Олкилуото“, Финландия; Olkiluoto)

 

 

------

 

------

 

------

Не нов тип, но в нова страна

(АЕЦ „Фламанвил“, Франция; Flamanville)

 

1

2

50

48

89

84

Не нов тип и не в нова страна

 

43

75

 

От тези изравнени разходи (EUR/MWh):

Разход за горивен цикъл/Fuel Cycle Cost

6

Операционни разходи/O&M Cost

10

Външни разходи (без аварии)/External (without accidents)

1 - 4

Аварии/Accident cost

0,3 - 3

Мрежа/Network

2 - 3

Adequacy

В зависимост от обстоятелствата

ОБЩО

13,3 – 20 Евро/МВтч

                              

Еднодневни капиталови разходи[2] (EUR/КW):

Не нов тип, но в нова страна

 

1

2

4250

3910

 

Не нов тип и не в нова страна

 

1

3400

 

[1] Levelised Cost - Изравнените разходи са средните дисконтирани разходи за kWh, необходими за постигане на точен баланс между дисконтираните разходи и дисконтираните приходи.

 

[1] Оvernight cost

 

 

[1] Levelised Cost - Изравнените разходи са средните дисконтирани разходи за kWh, необходими за постигане на точен баланс между дисконтираните разходи и дисконтираните приходи.

 

[2] Оvernight cost

АЕЦ "Пакш"
Унгария
Росатом
По статията работи:

Маринела Арабаджиева