Какво да очакват хората с кредити от банките от бъдещия мораториум върху плащанията

След 5 дни търговските банки в България, които членуват в Асоциацията на банките в България,  ще трябва да представят правила за въвеждане на частен мораториум върху плащания по кредитите. След това правилата ще бъдат утвърдени от Българската народна банка (БНБ), стана ясно от днешното съобщение на централната банка.

Вижте още: БНБ: До 5 работни дни търговските банки да представят единен проект за мораториум върху кредитите

Това стана възможно, след като на 2 април Европейският банков орган (ЕБО - European Banking Authority) прие Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19 (EBA/GL/2020/02), които са публикувани на интернет страницата на ЕБО.

От ЕБО са убедени, че мораториумите върху плащания по банкови кредити могат да бъдат ефективен инструмент при краткосрочни ликвидни затруднения на клиентите на банките. Много фирми и граждани биха изпитали такива затруднения, ако работата им бъде ограничена или преустановена в резултат от мерките срещу COVID-19. Това от своя страна може да се отрази неблагоприятно и върху кредитните институции, доколкото при съществуващата регулаторна рамка отложените или прекратени плащания по отпуснати кредити водят до допълнителни разходи и капиталови изисквания в банките.

Какво да очакват кредитополучателите

И нещо много важно. Според насоките на ЕБО, се въвежда временен принцип, че мораториумите върху плащания по банкови кредити не водят до прекласифициране на експозиции под формата на преструктуриране или неизпълнение при условие, че мерките са основани на национално законодателство и са договорени и прилагани на ниво банков сектор.

Това означава, че промяна на параметрите на кредита – главница и лихва, не могат да се променят. Допуска се отлагане на плащанията на този етап до 30 юни, но е възможно срокът да бъде удължен, за което, обаче, трябва ново решение първо от ЕБО, а след това и от националния банков регулатор на всяка страна, в случая за България е от БНБ.

Отлагането на плащането не означава опрощаване или намаляване. Отложените вноски остават дължими и погасяването им се урежда чрез договяране на нов погасителен план между кредитора и длъжника, който ще влезе в сила след приключване на периода, през който ще действа мораториума.

ЕБО допуска отделни детайли, в зависимост от действащите национални законодателство, но те не бива да са свързани с основните параметри на договора за отпускане на кредит – главница, лихва, при промяна на срок за погасяване, се допуска преструктуриране на дълга, като размерът му се запазва.

Възможни са три варианта, които да предлагат банките

Очаква се, в зависимост от кредитното досие на кредитополучателя, търговските банки да предложат три възможности:

От мораториума се изключват онези притежатели на кредити, които няма да имат проблеми и ще продължат да погасяват задълженията си така, като са го правили и досега.

Първите две възможности допускат отлагане на дължимите за периода на мораториума плащания отделно по лихви или по главници, като и по двете – по главница и по лихви. При тези два случая, след като приключи мораториумът, ще бъде одобрен нов погасителен план, тъй като отложените вноски ще се прибавят към общия обем на дълга. Въпрос на договаряне е дали отложеното плащане ще бъде в рамките на одобрение на срока при подписване на договора за кредит, или банката ще се съгласи за разсрочване, но тогава ще трябва да се променя лихвата.

Третата възможност е на клиента да се разреши намаляване на размер на дължимите вноски по главницата и по лихвата, като общата сума от намалението, ще се натрупа към общия обем на дълга, чието погасяване ще бъде преструктурирано след изтичането на мораториума.

Ограничения за банките, които ще прилагат мораториума

От Насоките на ЕБО става ясно, че банките, които ще прилагат мораториума ще става в пакет със забрана за изплащане на дивиденти за една година и „строго ограничаване“ на бонусите за членовете на бордовете. Забраната се въвежда, защото банките ще получат държавни гаранции. Каква ще бъде сумата за България предстои да се реши, което ще стане ясно, когато БНБ одобри правилата, предложени от търговските банки.

Да припомним, че

БНБ вече предприе мерки в три направления

за допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките в размер на 9.3 млрд. лева:

- Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на 1.6 млрд. лв.

- Отменяне на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0.7 млрд. лв.

- Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки.

Към прилагане на мораториума ще се престъпи по инициатива на кредитополучателя. В противен случай, банките ще налагат санкции за онези кредитополучатели, които не си плащат задълженията в срок и не са поискали да бъдат включени в мораториума.