Доклад: Достъпността до ядрено гориво или десетте риска пред доставките за АЕЦ

Достъпността на Европейският съюз до ядрено гориво е темата на докладът на работна група  за цените и сигурността на доставките към европейската агенция ESA.

Европейските възможности

Атомната енергетика остава важна част от енергийния баланс на Европейския съюз. Към момента на публикуването на доклада в 14 страни от ЕС работят 126 търговски блока на АЕЦ. В етап на строителство са 5 енергийни блока.

На атомната енергетика се пада дял от над 25 % в общото производство на електроенергия в страните от ЕС 28.

Необходимостта на Европейският съюз от природен уран съставлява приблизително една четвърт от общите нужди в световен мащаб. Европейският съюз разполага със собствени ресурси на природен уран, но разработката им не е оправдана при съвременните икономически условия, тъй като 100 % от нуждите на ЕС се удовлетворяват чрез внос.

Следва да се отбележи, че необходимостта от природен уран за АЕЦ в Европейския съюз частично намалява, заради прилагането на MOX-гориво и регенериран уран. В докладът се посочва, че от такива материали се изработва от 8 % до 10 % от горивото, което се зарежда в европейските реактори.

Съотношението на собствените и вносните услуги по преобразуването на урана съставляват 40:60. За услугите по обогатяването на уран съотношението съставлява 60:40.

Атомният сектор на Европейският съюз разполага с възможности за всички етапи на ядрените централи – добив, конверсия, обогатяване, изработване, преработка, проектиране на реактори и експлоатация на блокове на АЕЦ.

Особено важно значение за осигуряване на безопасността на доставките на гориво за ЕС имат такива обекти като конверсионният завод Philippe Coste и заводът за сепариране "Georges Besse II във Франция, трите завода за сепариране в Германия, Нидерландия и Великобритания, петте завода за изработване на гориво в Германия, Франция, Испания, Швеция и Великобритания и заводът за преработка на отработено ядрено гориво във Франция.

Урановите запаси на експлоатиращите организации в Европейският съюз са такива, че могат да осигурят зареждане на търговските реактори в разстояние на три години.

Европейските рискове

Работната група определя 10 риска, представляващи най-голямата опасност за атомната енергетика на Европейския съюз от гледна точка на сигурността на доставките.

Риск №1. Недостиг на транспортни хъбове, отворени за превоз на ядрени материали.

Редица пристанища в Европа взеха решение повече да не приемат за превоз ядрени материали. Това се случи неотдавна в Хамбург, където отказът от такива превози бе включен в коалиционното споразумение между политическите партии, след което пристанището доброволно се задължи да следва този отказ.

Освен това расте броят на транспортните компании, забраняващи превоз на такъв тип материали с кораби – например "Grimaldi", "Hapag Lloyd" и "Stena Line".

Последствието от това може да са краткосрочни и средносрочни прекъсвания на доставките, забавяне и отказ от транспортиране, което на свой ред ще се отрази върху стойността на експлоатацията на АЕЦ и дори е в състояние да постави под заплаха експлоатацията и.

Риск №2. Недостиг на инвестиции в преобразуващите мощности

Наличните мощности за преобразуването на урана през последните години значително надвишават потребностите. Заедно с разширеното използване на вторичните източници на уран това е създало депресивна обстановка на пазара. В резултат редица заводи за преобразуване спряха работата си, а останалите намалиха значително производителността си в сравнение с проектния капацитет. Задачата се усложнява и от все по-строгите изисквания във връзка с екологията, сигурността и физическата безопасност.

Всичко посочено по-горе не подпомага притока на инвестиции в преобразуващия сектор, касаещ ядрено-горивния цикъл. В среносрочен и дългосрочен план това създава рискове, тъй като съществуващите преобразуващи заводи с времето ще се затварят поради изтичане на експлоатационните срокове.

Риск№3. Постоянно намаляване на обемите за производство на уран и намаляване на геоложко проучвателните работи

Посоченият риск е вследствие на настоящата икономическа ситуация. При ниски цени добивните компании свиват обемите за производство, спират работа на някои рудници или дори ги затварят.

Следва да се има предвид, че намаляването на обемите на производство от добивните компании обичайно се разглеждат като междинна стъпка, тъй като намаляването на добива означава спад на приходите при почти непроменени разходи.

Ако неблагоприятната ситуация на пазара се запази в разстояние на дълго време, то добивните компании ще пристъпят към затварянето на рудниците, а това в бъдеще може да доведе до дефицит на природен уран.

Риск№4. Недостъчна хармонизация и извънредно регулиране на транспортните превози

Регулаторните органи, издаващи разрешения за превоз на ядрени материали прилагат различни подходи в отделните страни. В резултат, планирането на такива превози става трудна работа. Самите превози често изискват много време.

ООН пусна препоръка за превозите на опасни товари, а в Европейския съюз е създадена асоциация от компетентни органи от 22 страни за улесняване на ядрените превози. Въпреки това и досега на ниво Европейски съюз липсва възможността за получаване на единна лицензия за ядрени превози и административните усложнения може да затруднят доставката на ядрени материали.

Риск№5. Временно спиране на дейностите по преобразуване или недостиг на услуги за преобразуване

Този риск в голяма степен е свързан с Риск№2. Обръщайки внимание върху него и отделяйки го, работната група по-скоро обръща внимание на събитията от 2017 г., когато в САК бе спряна работата на завода на компанията Honeywell"

Риск№6. Недостиг на инвестиции в нови рудници

Също доста очевиден риск, предизвикан от настоящото състояние на работата на пазара. В средносрочен и дългосрочен план може да доведе до дефицит на природен уран.

Риск№7. Временно прекратяване на добива на урановите рудници

Рискът е свързан с риск№3, но тук се име предвид прекратяването на работа, заради аварии, затопляне или геополитически проблеми. Може да доведе до рязък ръст на спотовите цени на урана. Между другото, работната група оценява вероятността от подобни събития достатъчно високо – 3 по 4-балната скала, в която 4 съответства на „твърде вероятно“.

Риск№8. Политически ограничения

По посоченият риск в доклада на работната група е отделен дълъг текст, който вероятно се дължи на опитите от страна на САЩ за въвеждането на квоти за доставки на природен уран. Накратко, работната група признава, че уранът и услугите по обогатяване може във всеки един момент за се превърнат в предмет на забрана или на ограничения (по-високи или забранителни мита, квоти и т.н.), като тези мерки може да бъдат насочени както срещу отделни страни, така и повсеместно. Причините за приемането на такива мерки може да са всякакви. Въвеждането им може да незабавно, или пък може да действат като потенциална заплаха както срещу нови договори, така и срещу съществуващи, като политиците дори няма да взимат под внимание дори фактори за наличието на исторически създадени делови връзки.

Срещу този риск, както смятат от работната група трябва да се противостои чрез създаването на стратегически запаси, диверсификация на доставчиците и редовно наблюдение на политическата ситуация около и в страните доставчици.

Риск№9. Прекъсване на доставките вследствие на политическа нестабилност.

Тук влизат такива събития като отслабване на върховенството на закона и реда, излизането от международни споразумения, пиратство, тероризъм, регионален сепаратизъм, преврати, граждански или международни войни.

Риск№10. Извънредна зависимост от единствен доставчик на гориво.

Групата смята, че даденият риск може да доведе до прекъсване на доставките поради проектни и лицензионни проблеми, политически рискове, затруднения с логистиката, а също така може да доведе и до „неконкурентни цени“.

Смята се за необходимо повишаването на конкуренцията между доставчиците на гориво. Обща цел трябва да стане за всички експлоатиращи организации в ЕС  лицензирането на алтернативни производители на горива, смята от работната група.