Волативността се завърна на европейските електроенергийни борси

При търговията във времето с ден за доставка 24 и 25 май европейските електроенергийни борси в сегмента “ден напред” попаднаха турбуленция.  След почти две спокойни седмици волативността се завърна. Отново бяха постигнати отрицателни цени, а това, както най-сетне разбраха от някои среди не е добра новина. Особено за ситуацията, в която се намира промишлеността в Европа и работната сила, подобна новина е дори тревожна. Симптомът този път не се дължи единствено и само на климат или структура на енергийните мощности. Разбира се, значение има и застоят на реформите в енергетиката като цяло, но потреблението остава много ниско. В частност за България спадът (минус) е малко над три процента, а това е един от индикаторите за икономическата активност. Отварянето на заведенията и моловете може и да има значение, но повече като социална, отколкото като икономическа мярка, защото ако предприятията не работят хората няма да посещават заведенията, а това поставя на друг кантар и идеите за 9 % ДДС. По начало да се мери с една ставка кръчма и книга си е признак на лош вкус.

Все пак ценовите нива за старта на новата седмица са повече от добри, говорят за леко успокояване на пазарите. Колкото за България цената, постигната с ден за доставка 25 май в този сегмент остава ниска, което от една страна е очаквано, поради това, че е почивен ден (13.15 евро/MWh). Няма как да подминем и факта, че при пазар „в рамките на деня“ на БНЕБ за 24 май бе регистрирана и отрицателна цена за определен период от времето на търговията.

Най-високата цена в сегмент „ден напред“ е постигната на 20 май, а процентното увеличение изглежда в рамките на нормалното. Това е и датата, на която на Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) постигната цена е най-високата – 35.43 евро/MWh (ръст от 8.4 %). Освен това е съпоставима с цените на електроенергийните борси в Румъния (35.68 евро/MWh, ръст от 21.6 %), Унгария (34.10 евро/MWh, ръст от 19.3 %) и Хърватия (34.97 евро/MWh, ръст от 35.0%), става ясно от прегледа на данните на онлайн изданието energylive.cloud.

В този диапазон са и цените на електроенергията, постигната на борсите в Германия (32.05 евро/MWh, ръст 35.03%)  и Австрия (30.33 евро/MWh, ръст от 30.1 %).  На другия полюс остават Белгия (21.49 евро/MWh, ръст от 2.3 %),  Франция (19.42 евро/MWh спад от 1.0 %),  Испания и Португалия (26.83 евро/MWh, ръст от 2.9 %).

Спадът започва с ден за доставка 21 май, пренася се в разнопосочност с ден за доставка 22 май. Отново масов спад на ценовите нива на всички европейски електроенергийни борси е постигнат и при търговията с ден за доставка 23 май, като пониженията варират от 91.8 % за Белгия (цена 1.09 евро/MWh) до 4.1 % в Хърватия (18.40 евро/MWh). Конкретно за България с ден за доставка 23 май цената спада с 40.4 % и съставлява 14.08 евро за MWh.

Условно казано, прегледът сочи, че спрямо месец по-рано цените на почти всички европейски електроенергийни борси са с до10 евро по-ниски и с приблизително до 20 евро по-ниски от постигнатите година по-рано. Спадът продължава и с ден за доставка 24 май, като това е и денят с най-силна волативност. Така например, постигнатата цена на електроенергийната борса в Белгия бележи рекордния спад от 1316.4 % и е отрицателна.

Всъщност отрицателна цена е постигната общо на 6 от европейските електроенергийни борси и както личи от данните – дъно няма. Регистрираната във Франция цена е минус 10.10 евро/MWh ( спад 186.6 %), в Австрия – минус 22.75 евро/MWh (спад от 297.7 %). Постигната цена в Германия също е отрицателна – минус 26.13 евро/MWh (спад 354.6 %) и до нея се нареждат Словакия с отрицателна цена (минус) от 18.70 евро/MWh и Чехия – минус 19.10 евро/MWh (спад от 343.1%).

Постигнатата цена с ден за доставка 24 май също е една от най-ниските за БНЕБ – 2.30 евро/MWh, докато на борсите в Румъния (14.33 евро/MWh) и Унгария (12.79 евро/MWh) остават доста по-високи.  

Но, ако с ден за доставка  24 май се наблюдава спад до и над 300 %, то при търговията с ден за доставка 25 май отново се наблюдава ръст, който за БНЕБ например е от порядъка на 472.2 % , за да се върне цената на нивото от 13.15 евро за MWh, което е два пъти под ценовото ниво, постигнато преди година.

Както изглежда новата седмица започва с надеждите от миналата, но при по-умерена еуфория, свързана със свалянето на ограничителните мерки, наложени от разпространението на коронавируса. Новините за европейската икономика се оказват не особено добри, а политиците напълно дезориентирани. Всяка страна има визия поотделно за себе си, но обща такава за Европа няма. Идеята за нещо като нов план Маршал остава в сферата на говоренето. Нека си спомним, че той е в резерва на европейските политици от края на Втората световна война. Факт е, че повече от три месеца европейските политици не могат да се разберат как да се преодолеят последиците от COVID-19 – с грантове или с кредити. Затова новата седмица ще се следи от европейските електроенергийни борси с очакването какво най-сетне ще реши Европа по спасителния план, който се очаква да стане ясен на 27 май. Тогава председателят на Европейската комисия фон дер Лйен трябва  да представи собствен план за възстановяване, който да бъде част от многогодишната финансова рамка. Иначе не е тайна: Германия и Франция се обединиха около идеята за възстановителен план на стойност 500 милиарда евро чрез общоевропейски дълг, за посрещане на икономическите последствия от коронавируса. На другата страна застанаха опонентите  Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания.

Самите немски предприемачи изброиха 66 бюрократични пречки, които трябва да бъдат премахнати, за успешен рестарт на икономиката и връщането на инвестициите.

През миналата седмица новините за отварянето на границите между различните европейски страни изигра своята роля, но това не е достатъчно. Докато политиците се назландисват европейската икономика потъва. Засега никой не прогнозира доколко може да потъне до средата на месец юни, или началото на юли. COVID-19 може да изиграе дори ролята на бумеранг по отношение на “зелената сделка” и данните от европейските електроенергийни борси прочетени заедно с политическите събития и залинялата икономика навеждат на тази мисъл.

Междувременно анализаторите от  BofA Global Research отново влошиха прогнозата си за промяната на световния БВП през 2020 г. като я понижиха до минус 4.2 %, мотивирайки се с новите оценки за САЩ и еврозоната.