Войната на сондажи докара Източното Средиземно море до точката на кипене

Турция с безпрецедентна провокация: започва проучвания за газ в изключителната икономическа зона на Кипър. Мощна международна подкрепа за Никозия, ЕС ще обсъжда санкции срещу Анкара

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
4143
article picture alt description

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3e-News

Източното Средиземноморие кипи. След като вече в продължение на 5 месеца Турция ескалира напрежението край Кипър с незаконните си сондажи за газ, тя предприе безпрецедентно ново нарушение на суверенните му права.

Анкара изпрати сондажния си кораб „Явуз” за проучвания за въглеводороди не само в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море, но за първи път в блок, за който вече неговото правителство е издало лиценз за сондажи и то на водещи европейски енергийни компании – „Тотал” от Франция и „Ени” от Италия.

Турската сондажна платформа навлезе в блок 7 на офшорната зона на Кипър, югозападно от острова, в четвъртък вечерта /3 октомври/. След стабилизация в определения участък и извършените подготовителни процедури се очаква днес /8 октомври/ тя да започне самото пробиване, обяви в понеделник турският енергиен министър Фатих Дьонмез. „Явуз” ще работи в района до средата на януари 2020 г., според издадения навигационен телекс.

С провокацията си в блок 7 Турция прави още един ход, за да завърши геополитическия пъзел в региона и да поеме контрола върху енергийните баланси в Източното Средиземноморие. Тя демонстрира и че ще върви към тази своя цел по свои правила, без да се съобразява с международното право и наложените през юли санкции от Европейския съюз, коментираха енергийни експерти и политически анализатори в Кипър.

Особено като се има предвид, че нейните сондажни кораби се придружават от фрегати, корвети, подводници, торпеда, дронове и патрулни самолети, както обяви гордо в края на миналата седмица турското Министерство на отбраната.

„Целият свят трябва да разбере решителността и сериозността на Турция в Средиземноморието”, призова турският енергиен министър Фатих Дьонмез в понеделник.

Светът обаче отговаря с мощно осъждане на агресивните й действия. Предизвиканата от Турция ескалация на напрежението доведе до широка дипломатическа мобилизация на Кипър, Европейския съюз и съседните му страни.

Газовата криза и възможността за налагане на целеви мерки и санкции срещу Анкара вече са включени в дневния ред на две срещи на високо равнище на ЕС следващата седмица – на външните министри /на 14 октомври/ и на Европейския съвет /на 17-18 октомври/.

„Ябълката” на средиземноморския газов раздор

Участъкът „Морфу-1”, където ще пробива „Явуз”, се намира в северозападната част на блок 7 на кипърската офшорна зона, на около 250 километра от турския бряг и на около 90 километра югозападно от брега на острова. Турция твърди, че този район – заедно с около една трета от целия блок, попада в нейния континентален шелф, чиито координати тя е регистрирала в ООН.

В континенталния й шелф, според Турция, са и двата сондажа, извършвани от кораба „Фатих”. От 4 май той е закотвен в изключителната икономическа зона на Кипър на около 36 морски мили /малко над 60 километра/ от западния му бряг. В началото на септември „Фатих” се премести във втория си участък за пробиване, на 4 морски мили разстояние от първия кладенец, където според издадения навигационен телекс ще остане до 1 ноември.

Преди сегашното си местоназначение „Явуз” работи малко над 2 месеца – от 8 юли до 17 септември, край източния бряг на острова, в териториални води на Кипър. За тях пък претендира, че й принадлежат, самообявилата се в окупираната част на острова Севернокипърска турска република, която е издала лиценз за проучвания в този район на турската държавна петролна компания.

За Кипър и трите досегашни пробивания са незаконни, те нарушават изключителната му икономическа зона, суверенитета му и международното право. Четвъртият обаче, в блок 7, покачи напрежението до точката на кипене.

Новият газов удар е в „сърцето”, в централната част на определената за даване на концесии от Никозия офшорна зона. Турция показа колко лесно, бързо и без никой да я спре може да прекоси Средиземно море – „Явуз” тръгна от пристанището в Мерсин в източната част на Турция, заобиколи острова откъм западната част и спря южно от него. Освен това Анкара засилва нарушаването на суверенните права на Кипър, като за първи път от началото на енергийната му програма през 2011 г. навлиза директно в блок, който вече е лицензиран, и безапелационно заяви готовността си за сблъсък с компаниите, притежаващи правата в него. Освен това блок 7 има важна роля за кипърската енергийна програма и намесата на Турция в него определено ще възпрепятства изпълнението й.

Предизвикателства на разменни начала

Според коментари ходът с „Явуз” е отговорът на Турция на решението на Кипър да подпише на 18 септември договор с френско-италианския консорциум „Тотал-Ени” за проучвателни сондажи за въглеводороди в блок 7 – блок, за който е бил „предупреден”, че частично принадлежи на Турция.

Освен това споразумение бяха модифицирани договорите за 4 други блока, за които „Ени” вече има лицензи и в които сега като партньор влиза и „Тотал”. С тези решения френският и италианският гиганти се превръщат в стратегически енергиен партньор на страната, като държат правата /с различни дялове/ в 7 от 8-те лицензирани парцела в офшорната й зона /от общо 13 блока в нея/.

Обединяването на усилията на две от най-добрите в света компании, с огромен опит в проучването и експлотацията на дълбоководни газови находища, каквито са в Източното Средиземноморие, бе оценено като изключително важно за Кипър, защото засилва значително възможностите и шансовете за успешно откриване на нови залежи. Това развитие укрепва изключителната икономическа зона на Кипър технически, икономически и геополитически, заяви енергийният министър Георгиос Лакотрипис на официалната церемония на 18 септември. Днес това „укрепване” изглежда повече от несигурно.

Веднага след подписването на договорите с „Тотал” и „Ени” Анкара реагира бурно и определи решенията на кипърското правителство като „пиратство” и „кражба” на части от нейната „Синя родина”, както тя нарича Източното Средиземно море. Външното министерство на Турция заяви в декларация, че „няма да позволи при никакви обстоятелства на никоя чужда държава, компания или кораб да участва в неразрешени дейности по проучване и експлоатация на въглеводороди” в рамките на нейните морски юрисдикции въз основа на „невалидни лицензи”, издадени от Кипър.

Миналата седмица, ден преди „Явуз” да тръгне по новия си маршрут, тази декларация бе разпространена от Анкара като официален документ на ООН.

Според обявената програма френско-италианският консорциум „Тотал-Ени” предстои да извърши 6 сондажа в своите блокове до 2 години. Терен за един от най-важните от тях се очаква да стане именно блок 7. Това е потвърдителният сондаж на находището „Калипсо”, оценено като обещаващо, което бе открито от „Ени” през февруари миналата година в южната част на съседния блок 6. Има индикации, че то се разширява и в блок 7, затова според експерти е възможно новото пробиване да бъде извършено именно от неговата страна, в южната му част, докато Турция „държи” северната му част.

Официално срокове още не са обявени, но се очакваше консорциумът да започне сондажната си програма през първото тримесечие на 2020 г. В новата критична ситуация енергийните компании едва ли ще рискуват своя персонал и сондажни съдове, за да започнат работа в пряка конфронтация с една воюваща Турция, смятат експерти.

Политически наблюдатели виждат в провокацията с „Явуз” и тест за реакциите на участващите страни – Франция и Италия. Турция директно се изправя срещу тях и ги предизвиква да „премерят” сили. Неслучайно през последните месеци турският президент Реджеп Тайип Ердоган неколкократно публично нападна френския си колега Еманюел Макрон. Той го обвини, че няма достатъчно опит като президент и няма право да взема позиция по проблемите в Източното Средиземноморие, защото страната му няма брегове и интереси в този район.

Интересен факт е и че в района в блок 7, където е новият участък на „Явуз”, по-рано са извършвани сеизмологични проучвания в рамките на кипърската енергийна програма, но не са намерени залежи. Според енергийни експерти много ниска е вероятността за откриване на въглеводороди в частите, за които Турция претендира и в които пробива. Досега, въпреки, че първите два сондажа на „Фатих” и на „Явуз” приключиха, няма никаква официална информация за резултатите от тях и дали са установени находища. Всички газови открития досега и най-вероятните нови открития са в части от кипърската икономическа зона, които не се оспорват от Турция или от признатата само от нея Севернокипърска турска република – в блокове 10 и 11 и южните части на блокове 6 и 7.

За Турция обаче няма голямо значение дали сондажът на „Явуз”, както и на „Фатих” ще бъде успешен, тъй като откриването на въглеводороди е на второстепенно място в нейните стратегически планове. Основната й цел е засилване на политическото й присъствие в региона – да заяви своите и на кипърските турци претенции върху морски територии, които ще сложи на масата при бъдещи преговори, както и да предизвика повече „сиви”, оспорвани зони, с които да атакува суверенитета на съседните си страни. 

На опашка пред Турция

От развоя на кризата в блок 7 ще зависят и два много важни следващи хода на Анкара. Единият е къде тя ще изпрати сондажния си кораб „Фатих”, след като той приключи сегашната си мисия край западния бряг на Кипър до края на октомври. Неизвестно засега е и бъдещото направление на сеизмологичния кораб „Оруч Рейс”. От август досега той е в района на Анталия и според турския министър Фатих Дьонмез към момента е завършил 30% от изследователската си работа. При демонстрираната мощна турска инвазия наблюдатели в Кипър очакват, че и двата кораба могат да бъдат насочени към лицензирани блокове от кипърската офшорна зона, което още повече ще повиши напрежението.

Ясно е обаче, че Турция няма да спре сондажите и няма да напусне района около Кипър. Това е посланието, което бе изпратено категорично в последните седмици с многобройни изявления на президента Ердоган, вицепрезидента, външния, енергийния и военния министър. Ясно е и че тя ще продължи да извършва операции, дори когато на някакъв етап те ще вървят успоредно с тези на чуждестранните компании, опериращи в кипърската изключителна икономическа зона.

„Когато намерим газ в Източното Средиземноморие, онези, които говорят срещу страната ни, ще се наредят на опашка пред нашата врата”, обрисува перспективата на турските сондажи президентът Реджеп Тайип Ердоган.

Турция ще продължи проучванията си за газ край острова и в никакъв случай няма да позволи работата й в нейния континентален шелф да бъде поставена под въпрос, категоричен бе и външният министър Мевлют Чавушоглу. По време на посещението си в окупраните територии през септември той предупреди, че „никой - независимо дали е Европейският съюз, Гърция или който и да е, не може и няма да е в състояние да попречи на нашите дейности тук”.

Анкара би предпочела да намери „общ път“ с други държави за търсене на въглеводородни ресурси в Източното Средиземноморие, но, ако не успее, ще продължи своите проучвателни дейности сама, заяви още Чавушоглу.

Турският външен министър подчерта и че турската държавна петролна компания ще продължи работата в парцелите, за които лиценз е издала признатата само от Анкара Севернокипърска турска република, докато не се намери общо „взаимно приемливо решение и справедливо разпределение” на природния газ между кипърските гърци и кипърските турци.

В същото време много остър остава въпросът за границите между изключителните икономически зони на Турция, Кипър и Гърция, чието решаване може да доведе в голяма степен до деескалация на конфликта. Такова споразумение би уредило спора за частичното „припокриване” на кипърската изключителна икономическа зона с турския континентален шелф, за което Анкара претендира. 

Кипър е обявил законно границите на изключителната си икономическа зона, следвайки международно приетия закон – Морската конвенция на ООН. Всички нейни съседи, приемат това и повечето са се договорили за границите помежду си. С изключение на Турция, която не е ратифицирала този документ.

В изявление на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини след предизвикателството на „Явуз” Европейската комисия призова „Турция да приеме поканата на правителството на Кипър и да реши въпроса за разграничаване на изключителните икономически зони и континенталния шелф чрез диалог и преговори, при пълно спазване на международното право”.

Според външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу това обаче не е възможно. Районите, определени от Турция като неин континентален шелф в близост до Кипър, не подлежат на преговори, защото „за нас това е въпрос на национален суверенитет”, подчерта той. В същото време заяви, че всяко потенциално споразумение между страните в Източното Средиземноморие, очертаващо съответните им морски зони, без Анкара да е включена в дискусиите, би било недействително.

Дипломация срещу енергийното пиратство

Кипър отговаря на новата инвазия на Турция в офшорната му зона и засиленото й военно присъствие около острова с мощна дипломатическа активност, чиято цел е да мобилизира максимална международна подкрепа. В арсенала на Никозия са мерки на политическо, дипломатическо и правно ниво.

„Няма да позволим енергийното пиратство в Източното Средиземноморие. Турция не е страна, която може да бъде изключена или отхвърлена в този регион“, закани се нейният енергиен министър Фатих Дьонмез, обявявайки готовността за действие на „Явуз”, като „пропусна”, че именно неговата страна действа като енергиен пират.

Затова и последните ходове на Турция предизвикаха бурна реакция на международните играчи на голямата политическа сцена. В подкрепа на малката средиземноморска страна за разрешаването на конфликта се обявиха много силно САЩ, със загриженост Русия, Франция и Италия, чиито компании са потърпевши, участващите заедно с Кипър в регионални тристранни формати Гърция, Египет и Израел.

Кипър, една от най-малките страни-членки на ЕС, поиска да бъде даден общоевропейски отговор на агресивното и провокативно поведение на Турция. Никозия получи уверения, че въпросът за ефективни европейски санкции срещу Анкара заради нарушенията й в кипърската изключителна икономическа и в опит те да бъдат ограничени е включен за обсъждане в дневния ред на Съвета на ЕС по външните работи на 14 октомври и на Европейския съвет на 17-18 октомври.

Приемането обаче на такива целеви мерки ще е много трудно, коментират дипломатически източници. В момента от първостепенно значение за ЕС е бежанската ситуация и рискът от приток на мигранти в Европа, ако споразумението с Турция не се изпълнява, затова повечето държави-членки биха подкрепили само ограничени действия на ЕС срещу Турция в подкрепа на Кипър, смятат те.

Въпреки това председателят на Европейския съвет Доналд Туск изпрати ясно съобщение срещу турските нарушения, посочвайки, че „ЕС стои единен зад Кипър”.

Силна подкрепа за Никозия дадоха САЩ, които имат все по-голям интерес към енергийните проекти в Източното Средиземноморие и подкрепят енергийното сътрудничество между страните в него.

Незаконното турско сондиране в изключителната икономическа зона на Кипър е неприемливо, тъй като нарушава международното право, и САЩ няма да позволят на Турция да го проведе, заяви държавният секретар на САК Майк Помпео от Атина, къето беше на посещение в събота /5 октомври/.

Външното министерство на Франция определи навлизането на турския сондажен кораб в зоната на Кипър като „враждебен ход, който може да насърчи ескалация на напрежението в Източното Средиземноморие”. Президентът Еманюел Макрон в телефонен разговор с кипърския президент Никос Анастасиадис повтори френската позиция, че подобни намеси, които нарушават европейското и международното право, трябва да бъдат прекратени.

Френската и италианската делегации, участващи в 18-тата есенна среща на Парламентарната асамблея на ОССЕ в Маракеш, издадоха съвместно изявление, в което споделят „сериозни опасения”  за ескалирането на напрежението в кипърската офшорна зона и наличието на кораби на турския флот в региона.

Москва е обезпокоена от ескалацията на напрежението във връзка със сондажите за въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър и настоятелно призовава Турция да се въздържа от стъпките, водещи към дестабилизация и потенциална криза в Източното Средиземноморие, се казва в нейната декларация.

Египет подкрепя по най-ясния начин правата и суверенитета на Република Кипър върху нейните ресурси в Източното Средиземноморие в съответствие с международното право, включително в области, където Кипър е предоставил разрешения за проучване и въглеводороди, посочи Външното министерство на съседната страна.

Израел следи отблизо и тревожно намеренията на Турция да проучва за въглеводороди в изключителната икономическа зона на Кипър, заяви посланикът на държавата в Никозия.

От особено значение в този момент е 7-ата тристранна „среща на върха” на лидерите на Кипър, Гърция и Египет, която се провежда днес /8 октомври/ във вторник в Кайро. Незаконната експанзия на Турция в Източното Средиземноморие и енергийното развитие на региона са сред основните въпроси, които обсъждат президентите на Кипър и на Египет и министър-председателят на Гърция. Очаква се тяхната заключителна декларация да изпрати силно послание за ангажимента на трите страни за сътрудничество, основаващо се на международното право, и подкрепа за суверенните права на Кипър.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща