fb
До 15 юли е срокът за подаване на предложения за председател на КЕВР, реши парламентът
fb
10-07-2020
Във връзка с оттеглената единствена кандидатура за председател на КЕВР - на Пламен Младеновски, парламентът гласува отново процедурни правила за предлагане и избор на ръководител на регулаторния орган. Номинации ще се правят от народни представители или парламентарни групи. Депутатите дадоха срок до 15 юли за предложения за председател на енергийния регулатор. Приетите процедурни правила предвиждат предложенията за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране да се правят от народни представители или от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по енергетика чрез председателя на Народното събрание в 5-дневен срок от приемането на тези правила. Пламен Младеновски беше кандидатура на ГЕРБ. За отказа му да участва в процедурата за избор на нов председател на Енергийния регулатор обяви председателят на енергийната парламентарна комисия Валентин Николов от ГЕРБ. Николов обясни решението на Пламен Младеновски със започната кампания срещу него и с липсата на широка подкрепа. „След като всички, особено кръгът "Манолова" започнаха злостно да оспорват не неговата експертиза, а това, че едва ли не законът е бил променен заради него и че едва ли не ще бъде послушко, в крайна сметка явно са го демотивирали“, коментира Николов, цитиран от БНР. В проекторешението с новата процедура е предвиден 5-дневен срок за внасяне на кандидатури за председател на Регулатора. До  избора на поста остава Иван Иванов, чийто мандат изтече през април. Същевременно продължава процедурата за избор на членове на Комисията, като кандидатите ще бъдат изслушани идния вторник в енергийната комисия в Народното събрание.
fb
Финансирането от ЕС за приоритетни енергийни проекти трябва да отразява целите на климата за 2050 г.
fb
11-07-2020
Европейската комисия трябва да актуализира насоките си за определянето на приоритетни енергийни проекти, така че да съответстват на политика й в областта на климата, настоява Парламентът. Преразгледаните насоки за TEN-E (трансевропейската енергийна мрежа), които ще бъдат представени от Европейската комисия по-късно тази година, трябва да бъдат в съответствие с целите на ЕС в областта на енергетиката и климата за 2030 г., с дългосрочния ангажимент на Съюза за декарбонизация и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, казаха евродепутатите в резолюция, приета в петък с 548 гласа „за“, 100 гласа „против“ и 40 „въздържал“. За да се гарантира, че проектите, включени в следващия списък на проекти от общ интерес (ПОИ), са в съответствие с ангажиментите на ЕС в областта на климата, членовете на ЕП призовават Европейската комисия също така да предложи преходни насоки в това отношение преди края на 2020 г. За да бъде предоставен статут на ПОИ, проектите трябва да допринасят за поддържане на енергийното предлагане на достъпни цени, в съответствие с петте принципа на Енергийния съюз. Регламентът за TEN-E беше създаден през 2013 г., преди да бъде прието Парижкото споразумение и оттогава настъпиха значителни промени в областта на енергийната политика в Съюза, припомнят евродепутатите. Миналата година Европейският парламент отхвърли възражение срещу четвъртия списък на ПОИ след дебат с Европейската комисия.
Съгласно Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), приет през 2013 г., Европейската комисия определя най-важните приоритетни енергийни проекти в рамките на ЕС, така че тези проекти да могат да се възползват от опростени разрешителни и правото да кандидатстват за европейско финансиране от Механизма за свързване на Европа. Повечето проекти имат за цел да осигурят безпрепятствено доставяне на електричество и газ до всички части на ЕС, чрез отстраняване трансгранични пропуски в енергийната мрежа и увеличаване на местния капацитет за съхранение.
Ядрената енергетика трябва да бъде важна част на прехода на ЕС към зелена икономика
fb
10-07-2020
Ядрената индустрия не само може, но и трябва да бъде важна част от прехода на ЕС към беземисионна енергетика и зелена икономика. Това е и единственият начин да се произвежда постоянна базова електроенергия като на практика не се отделят никакви вредни емисии в атмосферата. Това може да се види и от писмото на неправителствената европейска организация на индустриалните фирми, работещи в областта на ядрената енергетика – Форатом. Писмото на организацията бе изпратено наскоро до Европейската комисия, за да се подчертае нуждата на ЕК от развитие на ядрената енергетика. Именно в Брюксел в момента текат ожесточени спорове по какъв начин да бъде запазен и развит в бъдеще този отрасъл, при условие, че той отговаря на изискванията за нисковъглеродна енергетика. Аргументите на ядрения сектор са изцяло състоятелни, а експертите от българския атомен форум „Булатом“ също са подкрепили настояванията на „Форатом“. Общо 39 европейски ядрени организации, сред които и АЕЦ „Козлодуй“ са се обявили в подкрепа на развитието на този ключов сектор. Важно е и страната ни да изрази и поддържа по-ясно пред ЕК своята позиция за запазване и развитие на ядрените мощности, които ще останат един от малкото базови източници на енергия у нас след предстоящото пенсиониране на въглищните централи у нас. А ядрената енергетика има прогнози за десетки години напред, в които да доставя сигурна, нискоемисионна енергия по домовете на българите.  Преди две седмици от  Българския атомен форум „Булатом“ са изпратили писмо, в което заявяват, че не са видели представител на българската власт, който да участва в срещата на „Форатом“ с представители на Европейската комисия. От неправителствената организация призовават ключовите енергийни институции - Министерство на енергетиката, Българския енергиен холдинг и АЕЦ „Козлодуй“, за отговорно поведение на изпълнителната власт и приканват държавата да изпрати свой представител на срещата. С подобни стъпки може да се защити нашата позиция и желание за продължаване на развитието на ядрената енергетика. Енергийният сектор в целия ЕС, с ядрената енергия в основата си, продължава да играе важна роля – компаниите, опериращи АЕЦ, надеждно поддържат основните енергийни източници, като същевременно гарантират безопасността на нашите служители, клиенти, обществеността и околната среда, е записано в писмото на Форатом до Европейската комисия. Оттам напомнят, че 26% от електроенергията в общността се произвежда от именно от най-големия източник на нискоемисионна енергия. Инвестиционното предизвикателство е огромно и стратегическата визия на ЕК - „Чиста планета за всички“ изрично признава, че ядрената енергия, заедно с възобновяемите енергийни източници, ще бъде основата на безвъглеродния енергиен сектор на ЕС през 2050 г.  „Днешната внедрена ядрена технология, съчетана с по-нататъшни иновации в областта на ядрената технология, изследвания и разработки (например в модерни и малки модулни реактори) е перфектното допълнение към възобновяемите енергийни източници за доставка на нисковъглеродна енергия - 24 часа на ден, 365 дни в годината“, категорични са от Форатом. Атомната енергия може да допринесе значително за използването на централното отопление и производството на водород с ниско съдържание на въглеродни емисии. В допълнение атомната енергетика играе незаменима роля в медицинския сектор - чрез диагностични и терапевтични приложения, за откриване и излекуване на рак, ядрената технология подкрепя и Европейския план за борба с рака. От писмото на Форатом се разбира и още един важен икономически факт - За някои страни от ЕС, всяко решение, което изключва ядрената енергия в бъдеще като източник, ще бъде по-скъпо, по-малко ефективно за постигане на намаляване на въглеродните емисии и ще изложи на повишен риск сигурността на доставките и устойчивостта на системата. На практика това може да доведе до икономически проблеми за страната дори. Също така енергоемките индустрии в ЕС разчитат на стабилно, сигурно и достъпно електрозахранване, за да останат глобално конкурентоспособни, а ядрената енергия е ключов фактор. След като усилията на целия ЕС се насочиха към икономическо възстановяване след коронавирусната криза, ангажиментът на съюза за справяне с изменението на климата не остана на заден фон, като дори ще ръководи и формира усилията на страните за възстановяване. Следователно енергийният сектор ще продължи да играе решаваща роля и тук. От Форатом поискаха да бъде направена експертна оценка на таксономията при използването на ядрената енергетика и дали тя отговаря на новите зелени политики на ЕК. От Брюксел започнаха да подготвят подобен доклад като той се очаква да бъде представен през 2021 г. В своето писмо от Форатом са категорични, че енергийният сектор, с ядрено сърце в основата си, ще продължава да играе критична роля в доставките на енергия за ЕС, предоставяйки основни услуги с ниски въглеродни емисии на домакинствата и бизнеса по безопасен, конкурентоспособен и надежден начин, като това ще спомогне и за поддържане на развитието на икономиката. В края на миналата година по време на среща на правителствените ръководители на ЕС страната ни зае твърдата позиция, че ще продължи да използва ядрената си енергетика и в бъдеще. Това намерение тогава обявиха и от Франция, Унгария и Чехия. Други страни като Полша пък те първа навлизат на ядрената енергийна карта и започват да строят свои АЕЦ. "Европейският съвет признава необходимостта от гарантирането на енергийна сигурност и уважава правото на държавите членки да определят енергийния си микс и да изберат най-подходящите технологии. Някои държави членки посочиха, че използват ядрена енергия като част от енергийния си микс", обясниха от Брюксел тогава. Преговорите в ЕК по темата продължават и в момента, а обществото трябва да е информирано за ползите и възможностите за ядрената енергетика, заедно с всичките ѝ технологични изменения и подобрения в безопасността.
Доларът и йената на печалба, а рисковите валути на загуба, заради нарастващия брой заразени с COVID-19 в САЩ
fb
10-07-2020
Доларът и другите валути, които са сигурно убежище в условия на криза, спечелиха спрямо рисковите си конкурентни в петък след скока на новите коронавирусни инфекции в Съединените щати, които отново подкопаха надеждите за бързо възстановяване на икономиката. Около 60 500 са заразените с COVID-19 за последните 24 часа – поредният еднодневен световен рекорд, който обезкуражи много американски потребители да се върнат в публичните пространства. Последните данни на университета „Джон Хопкинс“, обобщени от „Ройтерс“ към 5 часа сутринта по Гриунич, показват, че в света заразените са вече 12 304 441 души, от които загиналите са 553 813, а излекуваните са 6 506 858. В САЩ където са най-много заразените са 3 132 226, следва Бразилия (1 755 779), Индия (767 296), Русия (707 301) и Великобритания (319 075). Подкрепата за зелените пари помогна на индекса на долара спрямо шестте основни валути да се повиши с около 0.1% в Азия, до 96.863 пункта и да се отдалечи от едномесечното дъно от 96.233 пункта, достигнато в четвъртък. Защитената японска йена достигна двуседмичен връх спрямо долара, като се покачи с 0.28% 106.890 йени за един щатски долар*. Швейцарският франк, другата валута-убежище, се доближи до най-високото си ниво за последните шест седмици спрямо еврото, на ниво от 1.0619 франка за едно евро. Спрямо долара франкът спадна с 0.19% до 0.9420 франка за долар, след като докосна четиримесечен връх от 0.93625 франка в четвъртък. Еврото се понижи с 0.1% до 1.1269 щатски долара, отстъпвайки от едномесечния връх от 1.1371 долара, достигнат в четвъртък. Седмичните данни от четвъртък показаха, че броят на американците, подали заявления за първоначални обезщетения за безработица, са спаднали до четиримесечно дъно миналата седмица. И все пак, при компании от търговци на дребно до авиокомпании, които обявяват съкращения на работни места, перспективите на този показател остават силно несигурни. През третата седмица на юни бяха обявени 32.9 милиона души, които са получили обезщетения за безработица, което беше най-големият брой от началото на май. „Въпреки че видяхме подобрения в икономическите данни, но за хората това не е изнедаа, тъй като го приемат като естествен резултат от икономическото отваряне. Сега те започват да се притесняват повече от нарастващия брой на заразените“, каза за „Ройтерс“ Минори Учида, главен валутен анализатор в MUFG Bank в Токио. Много чувствителни към риска валути отстъпиха крачка назад след ралито през последните седмици. Австралийският долар загуби 0.3% до 0.6942 щатски долара, отстъпвайки от едномесечния максимум, достигнат в четвъртък на ниво от 0.7011 щатски долара за един австралийски. Юанът, който също понякога е причисляват към групата на рисковите валути, беше блокиран, след като цените на китайските акции се повишиха, когато Пекин заяви, че иска „пазар на здрави бикове“ в четвъртък. Офшорният юан се търгуваше на ниво от 7.005 юана за долар, като се понижи с около 0.1%, след като се доближи до 4-месечния връх от 6.9808 юана в четвъртък. Китайската валута е прибавила средно по 1% от началото на седмицата спрямо много други валути, вкл. щатския долар и еврото. В допълнение към инвестициите в акции и надеждите за възстановяване на втората по големина икономика в света, по-високата дходност на държавния дълг на Китай привличат и чуждестранен капитал, заяви Дмитрий Власов, управител на портфейла в East Capital в Хонконг. „Имахме доста голям приток на пазарите с фиксиран доход, тъй като разликите в лихвите също водят до поскъпване на юана“, допълни експертът пред „Ройтерс“. *Котировките са актуални към 9.00 часа българско време, източник „Ройтерс“.
fb
1300 кандидат-студенти положиха онлайн предварителни приемни изпити в УНСС чрез е-идентификация на Evrotrust
За първи път в историята на българското образование български университет провежда онлайн изпити посредством мобилна облачна услуга за дигитална идентификация и автентикация директно през смартфон. В края на юни Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) проведе онлайн предварителни кандидатстудентски изпити с използване на разработеното в България мобилно приложение за отдалечена е-идентификация на българската компания Evrotrust Technologies.     От възможността за онлайн изпит и дигиталната идентификация на Evrotrust са се възползвали общо 1300 кандидат-студенти в УНСС, сочат данните на университета. Преди началото на изпита УНСС проведе видео и аудио запис и проверка на помещението, в което се намира кандидат-студентът, както и видео и аудио запис на работната маса/бюро. По време на изпита е извършено непрекъснато разпознаване на образа на кандидата чрез сравнение със снимката му в регистъра на МВР и е анализиран звуковият фон на помещението, в което е проведен изпитът,  за да не се допусне преписване или подсказване.  Провеждането на предварителните онлайн приемни  изпити спестява време на кандидатите и гарантира работа в безопасна от гледна точка на здравето среда. “УНСС е единственият университет в България, който проведе приемни изпити с е-идентификация на Evrotrust. Преди започване на изпита извършихме проверка на кандидат-студентите чрез автоматизирано разпознаване на лицата пред камерата на телефона през технология за 3D биометрия и документите им за самоличност в системата на МВР. Системата работи безпроблемно и дава гаранция на високо ниво за автентикация на кандидатите и на процеса на провеждане на изпита”, коментира проф. д.ик.н. Валентин Кисимов, директор на Центъра за компютърни иновативни системи на УНСС.       С цел опазването на здравето на кандидат-студентите в условията на епидемиологична обстановка, УНСС проведе онлайн предварителни приемни изпити. От близо пет години университетът дигитализира целия учебен процес и пръв в страната въведе е-студентска книжка“. “Evrotrust е мощен инструмент за дигитализация на университетите. Проведените онлайн предварителни приемни изпити в УНСС показват, че мобилното ни приложение става все по-предпочитано от потребителите и младите хора. Извънредното положение и последвалата извънредна епидемична обстановка ускориха дигитализацията на държавата. УНСС даде пример на останалите висши училища като започна този процес преди няколко години и  интегрира приложението ни”, каза проф.д-р Георги Димитров, член на съвета на директорите на Evrotrust. УНСС е най-старият и най-големият икономически университет в  България и Югоизточна Европа, носител на приза „Най-престижен университет“ по мнението на работодателите. През 2017 г. той получи най-високата в сравнение с всички български висши училища и институционална оценка от Националната агенция за акредитация  за срок от шест години. В университета се обучава повече от 20 хил. български и чуждестранни студенти и докторанти.  Evrotrust е регистриран доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, осъществяващ дейност съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Evrotrust разработи уникална, изцяло българска технология за отдалечена е-идентификация, квалифициран е-подпис и препоръчана е-поща от смарт устройства, която няма аналог в световен мащаб. 
Към статията
Саудитска Арабия стартира най-голямото в света производство на зелен водород
Компаниите ACWA Power, Air Products и особената икономическа зона в Саудитска Арабия NEOM са създали консорциум, чиято цел е създаването на масово производство на зелен водород. Производствените мощности ще бъдат разположение в региона на NEOM. Плановете са предприятие на стойност 5 млрд. щатски долара да произвежда 650 тона водород на ден с цел експорт на глобалните пазари. За производството на водород ще се използват електролизатори thyssenkrupp и „над 4 ГВт мощности от слънчеви, вятърни мощности и системи за съхранение на енергия (саудитската ACWA Power е един от най-големите световни играчи във възобновяемата енергетика).
Предприятието ще произвежда също така и азот по метода на сепарация на въздуха по технологията Air Products и 1,2 млн. тона зелен амоняк годишно. Air Products and thyssenkrupp подписаха преди дни споразумение за стратегическо сътрудничество за електролизатори за производство на зелен водород за световния пазар. За нас е голяма чест и гордост да си сътрудничим с ACWA Power и NEOM и да използваме проверени технологии, за да изпълним мечтата на света да 100 процента екологично чиста енергия“, отбелязва Seifi Ghasemi, председател, президент и главен изпълнителен директор на Air Products. Производството на завода в NEOM трябва да започне през 2025 г., се казва в изявлението на партньорите. Припомняме, че зеленият водород се приема едва ли не като цялостно разрешаване на всички проблеми с декарбонизацията, а пилотни проекти се осъществяват в целия свят. Мащабирането на такива проекта зависи от намаляването на стойността на електролизата. Затова проектът е любопитен, още повече, че цената на слънчевата енергия в Саудитска Арабия е една от най-ниските, което може да се отрази в повишаване на конкурентоспособността на H2.  
fb
09-07-2020
Мария Габриел: България вече е представена с пет университета в инициативата Европейски университетски алианси
Европейската комисия обяви днес нови 24 европейски алианса от висши учебни заведения, които ще се присъединят към първите 17 алианса на инициативата Европейски университетски алианси, избрани още през 2019г.  Българският еврокомисар Мария Габриел съобщи, че вече и България е представена с 5 университета. Това са Софийски университет „Св.Св. Кирил и Методий“, Университетът за национално и световно стопанство, Нов български университет, Технически университет – София и Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. „Радвам се, че и български университети вече са част от европейските университетски алианси. Сега имаме 41 алианса, включващи 280 висши учебни заведения. Те ще предоставят на своите студенти, преподаватели и научни изследователи, нужните умения и компетентности, за да се справят с предизвикателствата на екологичния преход и цифровата трансформация. Те са основен градивен елемент на европейското пространство за образование“, заяви Мария Габриел. Европейските университети са транснационални алианси на висши учебни заведения, които се обединяват с цел да развиват дългосрочно сътрудничество в полза на студентите, преподавателите и обществото. Всеки алианс се състои средно от 7 университета. Някои от тях са всеобхватни и обхващат всички дисциплини, други са съсредоточени например върху устойчивото развитие, здравето и благосъстоянието, цифровизацията и изкуствения интелект, изкуството, инженерството или космическото пространство. Избрани измежду 62 кандидатури, 24-те нови алианса включват 165 висши учебни заведения от 26 държави членки и други държави, участващи в програмата „Еразъм+“. Съвместната работа ще подобри способността им да се справят с обществените предизвикателства като екологичния преход и цифровата трансформация.  „Европейските университетски алианси ще обединят едно ново поколение европейци, които могат да си сътрудничат и работят в рамките на различни европейски култури, сектори и академични дисциплини, за преодоляване на големите предизвикателства пред обществото. Те ще насърчат сътрудничеството и съвместното създаване на знания и иновации. Така ще дадат на своите региони всички необходими ресурси за иновации и конкурентоспособност, в полза на студентите, преподавателите и гражданите“, коментира Мария Габриел. Скорошно проучване с участието на първите 114 висши учебни заведения в рамките на първите европейски университетски алианси, показва, че повече от 60 % считат, че принадлежността към университетския алианс е била от полза за справяне с трудностите, свързани с пандемията. Според Мария Габриел, чрез разработване на между-университетски кампуси, обмен на онлайн курсове, данни и цифрова инфраструктура, те могат да бъдат по-ефективни в подготовката на студентите за бъдещите работни места. Европейските университетски алианси имат също така за цел да подкрепят ученето през целия живот чрез предоставяне на възможност на учащи от всички възрасти да получават микрокредити след завършване на кратки курсове или модули. Комисарят наблегна и на важността на създаването на европейска образователна степен. Подкрепата на ЕС за тези 41 университетски алианси е в размер до 287 милиона евро. Освен по програма „Еразъм+“, по предложение на българския еврокомисар, бе осигурено допълнително финансиране и по програма „Хоризонт Европа“. Тези средства ще бъдат съсредоточени върху дейностите в стратегиите на алиансите за научни изследвания и иновации. „Това показва реалната добавена стойност на полезните взаимодействия, които създаваме между програмите в моя ресор „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“. Всеки алианс получава до 5 милиона евро от програма „Еразъм+“ и до 2 милиона евро от програма „Хоризонт 2020“. Възнамеряваме да продължим тези взаимодействия и в бъдещата многогодишна финансова рамка. Финансирането по двете програми е важна стъпка за укрепване на връзката между европейското образователно пространство и европейското научноизследователско пространство. Следим отблизо напредъка на всеки алианс“, заключи българският еврокомисар Мария Габриел. https://ec.europa.eu/education/education-in-the-eu/european-education-area/european-universities-initiative_en  
fb
09-07-2020
Германия и Русия ще си сътрудничат в проекта за колайдера NICA, който се изгражда карай Москва
Германия и Русия планират да разширят сътрудничеството си в проекта за ускорителен комплекс с насрещни снопове от тежки йони NICA (Nuclotron based Ion Collider Facility), който се изгражда в Дубна, близо до Москва. Това съобщи Обединеният институт за ядрени изследвания (JointInstituteforNuclearResearch). Институтът има 18 държави-членки, а Германия е един от шестте асоциирани членки, заедно с Египет, Унгария, Италия, Южна Африка и Сърбия. Германските партньори ще участват както в реализацията на NICA, така и в проекти, базирани на изследователския реактор PIK, който се изгражда в Петербургския институт поядрена физика. NICA е един от приоритетните научни „мегапроекти“ на Русия и се очаква да бъде завършен преди края на 2022 г. Разработката му започва през 2005 г., а строителството през 2013 г. Прогнозната стойност на проекта е 500 милиона долара. Руският държавен бюджет покрива около 80% от разходите, докато инвеститорите от Италия, Германия и САЩ допринасят за останалото. Колайдерът NICA е експериментално съоръжение, подобно на европейския ЦЕРН в Швейцария, а целта е да помогне да се разбере как се образуват протони и неутрони във Вселената. Според официалния уебсайт на NICA, резултатите от проучвания върху ефекта на йонните лъчи върху живите организми могат да помогнат за развитието на адронната терапия, насочена към лечение на рак.
fb
09-07-2020
fb
Китай ще строи по 6-8 реактора годишно в периода 2020-2025 г.
fb
11-07-2020
Към статията
fb
Увеличиха срока на експлоатация на руския атомен ледоразбивач „Ямал“ до 2028 г.
fb
11-07-2020
Към статията
fb
БНБ: От 1 октомври ЕЦБ започва директен надзор над банковите институции
fb
11-07-2020
Към статията
fb
Безредици в София по време на два протеста „за“ и „против“ правителството
fb
11-07-2020
Към статията
fb
292 са новите заразени с коронавирус за последното денонощие
fb
11-07-2020
Към статията
fb
Обрат на пазара на акции след повишената прогноза на МАЕ за търсенето на петрола до края на 2020 година
fb
10-07-2020
Към статията